Джон Лескроарт - Неизбежно правосъдие

Сега, с неприкрит гняв, заличил дори умората по лицето й, тя крачеше по главния коридор и след нея се събираше тълпа.

— Не мога да повярвам.

— Но аз мога — отвърна Уес Фаръл.

Беше метнал босите си ходила върху кашон с консерви кондензирано мляко, стиснал поредната бира в запотената си длан, а с другата ръка почесваше Барт между ушите.

Тримата гледаха като упоени интервюто на Илейн Уейджър, предавано на живо.

— Откъде изравят цялата тая мръсотия? — прошепна Кевин.

Болеше го да говори нормално. Трудно му беше да се отърси от усещането, че се чувства по-зле с всеки час, вместо да е обратното. Тежкото туптене в лявата му ръка не спираше и с всяко вдишване ребрата му напомняха за себе си с пробождаща болка. Когато се надигна от леглото, единодушно решиха, че има най-голяма нужда от горещ душ. Преживя някак стоенето под душа, но сега всичко го болеше повече.

Пиеше кафе.

— Какви ги измисля — бил съм „с нестабилна психика“? „Обезверен от смъртта на своя брат“? „Готов на всичко“? Но как го съчиняват?

По навик, Мелъни шеташе в стаята, зад гърбовете на двамата мъже. Вече бе измила две пълни мивки мръсни чинии, сега подреждаше старите вестници на купчини, слагаше оръфаните книжлета по рафтовете в азбучен ред, според имената на авторите.

— Синди — промълви тя. И обясни на Уес: — Едно от по-ранните завоевания на Кевин, от което нищо добро не излезе. — Побърза да смекчи ухапването, наведе се и целуна Кевин по темето. — Да ни е за урок на всички.

А на екрана разярената Илейн отговаряше на поредния въпрос:

„Да, но фактът, че се крие толкова дълго, без да се свърже с властите, е убедително доказателство — няма с какво да се защити срещу обвиненията. Принудени сме да предположим, че е опасен…“

Свитият на стола Кевин промърмори:

— Да бе, страшна заплаха съм.

„… и аз призовавам всеки гражданин, който смята, че е видял господин Ший, незабавно да съобщи на полицията или на районната прокуратура.“

Фаръл клатеше глава.

— Трябва да отида там — каза Кевин.

— Трябва да се напъхаш в това ? Кевин, ти чуваш ли изобщо какви ги плещят тези хора? Проумяваш ли какво става? Хубавичко ще си поприказваме с тебе.

Картината на екрана се смени и Фаръл побърза да насочи дистанционното към телевизора, за да усили звука. Страховит мъжага стоеше пред Палатата, вдигнал яка, за да се опази от вятъра. Явно никак не одобряваше камерите и напъханите почти в устата му микрофони.

Коментаторът говореше припряно:

„… а лейтенант Ейбрахам Глицки, ръководител на отдела за разследване на убийства, изглежда не споделя убедеността на госпожица Уейджър.“

Вече се чуваше сопнатият глас на Глицки:

„Продължаваме да проучваме фактите. Опитваме се да стигнем до истината. Само това мога да ви кажа.“

Глицки понечи да се отдалечи, но репортерът му препречи пътя.

„Лейтенант, какво ще ни кажете за Кевин Ший? Не трябва ли да съсредоточите усилията си върху него? След като кметът увеличи наградата за…“

Показаха лицето на Глицки в едър план.

„Ший е заподозрян. Бихме искали да го разпитаме, да чуем и неговата версия. Край на коментарите.“

„Неговата версия ли? Но госпожица Уейджър каза, че…“

„Госпожица Уейджър върши своята работа, а аз върша своята — събирам факти и доказателства.“

„Нима още не разполагате с доказателства?“

„Няма да коментирам.“

„А снимката?“

Глицки сякаш обмисли въпроса по-предпазливо.

„Снимките подлежат на различно тълкуване. Сега, ако позволите…“

Отмести микрофона, отстрани с една ръка репортера и влезе в Палатата.

Щом пуснаха реклама, Уес Фаръл изключи телевизора. Почеса Барт зад ушите, завъртя празната бирена кутия върху постелята и изруга.

— Какво има?

— Глицки. — Посочи на Кевин телевизора. — Онзи преди малко.

— И какво? Познаваш ли го?

— Срещали сме се по работа.

Мелъни застана пред него.

— Но защо се ядосваш така? Поне ми се стори, че не е съвсем сигурен…

— Улучи. И на мен така ми звучеше.

Кевин се надигна на стола.

— Е, защо подскачаш толкова?

— Ами подскачам — каза Уес, докато ставаше, — защото може би имаме шанс. Отиваме при него и току-виж даже ни изслуша.

— Значи ти ще?… — Мелъни се взираше в Кевин и той вдигна ръка, за да я прекъсне.

Помълчаха. Уес пак завъртя кутийката.

— Значи ще ни помогнеш? — престраши се Мелъни.

Уес се завъртя към Кевин.

— Но ако излезе, че си бил забъркан в тази история, ще те убия. Лично ще те убия. Ще те гоня до дупка и ще те пречукам като бясно куче, само че много бавно и мъчително. Ясен ли съм?