Джон Лескроарт - Неизбежно правосъдие

Глицки се взря в очите й, убеден, че е видял най-важното — Лорета поне вярваше в това, което казваше.

— Ами Джеръм?

Тя въздъхна.

— Може би е нечакана сполука, ако правилно насочим събитията.

— Нищо не разбирам от такива игри…

— Джеръм ще укроти разгневените бели, а Кевин ще успокои нашите освирепели братя и сестри…

— За мен са полубратя и полусестри — отбеляза Глицки, — ако трябва да бъдем точни.

— И една капчица кръв стига — увери го тя.

— Това пък какво беше?

— Ейб, това е основният закон на нашата страна. Една капчица негърска кръв — и ти си негър.

— Щом казваш…

Не искаше да й възразява, не искаше да спорят. Пръстите му се плъзгаха по ръката й, Лорета се наведе и целуна дланта му.

— Знаеш ли — изрече той, — при хората, с които се занимаваш, може и да е различно, но аз не мисля за цвета на кожата си през цялото време, нито пък накъде ние отиваме като народ … По-скоро ми е тревожно за всеки, какъвто и да е…

— Всички заедно се плъзгаме надолу, нещо такова, а?

— И то бързичко. Започнем ли да си втълпяваме кого сме длъжни да мразим, нищо няма да стане по-добро.

— Олеле, Ейб Глицки, значи в тази твоя стара душа още се крие идеалист?

Той неволно се засмя… смяташе се за доста очукан от живота скептик. Тя се притисна в него.

— А може и да стане по-добре.

— Нима така ти изглеждат нещата? — попита той.

— Всеки ден поотделно — едва ли. Днес — никак. Но понякога… Разбираш ли, преди двайсетина години бе немислимо чернокожа жена да влезе в Сената. Значи мога да си мисля, че в перспектива все пак има промяна към по-добро. Все нещо означава.

— Лорета, може да означава само, че хората ти вярват. Може би е само заради онова, което си способна да им дадеш.

Това сякаш я стресна. Прехапа устни, после прегърна Глицки.

— Как можах да те оставя? — прошепна тя.

Пейджърът му изписука. Той се обади и научи, че баща му е успял да преодолее страховете на свидетелката, отишла да потърси съвет от равина Блум. Същата Рейчъл, пристигнала наскоро от някаква бивша съветска република. Можеше да стигне до мястото на срещата за десетина минути.

На вратата пак каза на Лорета, че няма да й се пречка в нейния подход към случая с Кевин Ший. Това си е нейна територия. А на него нито му е по нрава, нито му влиза в служебните задължения да тръби пред всички как върви разследването. Всъщност, почти не се съмняваше, че и Кевин Ший е замесен. Но искаше да си представи цялостната картина, поддаващата се на доказване поредица от събития, така че дойде ли времето за това, обвиненията срещу Ший да не се разпаднат на момента.

— Знаеш ли — реши се накрая той, — би могла да поговориш с дъщеря си.

— Какво е сбъркала Илейн?

— За нея важното е да докаже вината на Ший. Ако го арестуваме, а тя не успее да докаже, че той е извършителят, ще отнесе най-тежкия удар. На твое място бих се погрижил да свърши работата си както трябва.

Глицки понечи да тръгне към колата, но Лорета го хвана за рамото.

— Ейб?

Той спря.

— Ще й помогнеш ли и ти? Нали няма да позволиш да пострада?

Глицки кимна.

— Ще се опитам. Нали това ми е работата.

Но бащата на Глицки не му каза по телефона, че е подбрал и трите момчета от къщата, отначало щял да ги заведе някъде да хапнат, после надолу по брега, по-далече от бунтовете, например в Монтерей — да разгледат Аквариума, да запълнят свободното си лято с нещо интересно.

Смешно е да ги държи затворени вкъщи от сутрин до вечер. Ейб да не си въобразява, че точно така постъпва добрият баща?

— Татко, опитвам се да ги опазя. Не искам да им се случи неща лошо.

Баща и син седяха в канцеларията на равина Блум и гледаха през прозореца трите момчета, останали в градинката на синагогата. Блум и Рейчъл чакаха оттатък, но Ейб не бързаше да се срещне с тях, преди да се разбере с баща си, който никак не се притесняваше от сърдития си син…

— Я ми кажи, какво лошо може да им се случи?

— Защо изобщо ми задаваш такъв въпрос? Не виждаш ли какво става навън?

Нат Глицки вдигна рамене.

— Нали се отбих в службата ти. После минах през дома на Рейчъл. И двамата дойдохме дотук пеша, по улицата. Никой не ни закачи. Навън няма никой.

— Би могъл да помислиш защо е така.

— Ейбрахам, известно ми е защо е така. Не искаш ли да поседнеш? Реагираш доста пресилено.

— Не искам да седя. И не реагирам пресилено! Това са моите деца, аз отговарям за тях и няма да ги рискувам в… във всичко това.