Джон Лескроарт - Неизбежно правосъдие

Преброи до петнайсет и дори без да я погледне, каза:

— Доказателството е в ръката ти, Лорета. В гръб ли ще ме застреляш? И какво ще обясниш? Че си ме помислила за крадец? Или че съм искал да те изнасиля?

Чак сега се завъртя с лице към нея.

Лорета стоеше до стената, стиснала портмонето си в едната ръка, с другата насочила малкия револвер към него. Да, позна. Тя се бе прекършила окончателно.

— Свърши, Лорета. Край.

Тя бавно отпусна оръжието надолу. Сякаш се наблюдаваше отстрани. Виждаше една непозната, която я предаваше, изричаше невероятното:

— Трябваше да го убия. Трябваше да убия Крис. Щеше да унищожи дъщеря ми… вече успяваше…

Глицки кимна.

— Лорета, ще взема този пистолет.

— Няма да ти го дам.

— Все едно. Не ми е нужен.

Тя видимо се овладя. Корава жена.

— Без пистолета, нямаш никакво сигурно доказателство. Значи няма и дело. — Застана по-близо до него, сниши глас, лицето й излъчваше самоувереност. — Ейб, няма защо да стигаме до крайности. Мога да изхвърля оръжието, да се отърва от него…

Той бръкна в джоба си, извади джобния касетофон, с който никога не се разделяше, изключи го, върна назад лентата в касетата и пусна последните няколко изречения — самопризнанието на Лорета. Натисна бутончето „стоп“ и протегна ръка.

— Пистолета.

Тя опита за последен път.

— Ейб, Алън Рестън няма да ми предяви обвинение. Дори не можеш да го накараш да поиска от съдия заповед за моя арест.

— Вероятно е така. Но при убийство съм в правото си да те задържа под стража и без заповед. Ще те регистрирам в окръжния затвор, а там ще е пълно с репортери. Ще ме попитат защо правя това и аз ще им разкажа. Тогава Алън Рестън ще бъде принуден или да ти предяви обвинение, или да обясни защо не иска. А няма как да обясни. — Глицки направи крачка към нея, без да отдръпне ръката си. — Сега или стреляй, или ми дай пистолета.

Мигът се проточи, но накрая тя обърна оръжието с дръжката към Глицки й му го даде. Докато той прибираше пистолета в джоба, Лорета го попита:

— Ейб, какво искаш, все пак?

— Каквото исках през цялото време. Да арестувам заподозрения. Искам истинска защита за Кевин Ший.

— А аз какво ще получа?

— Всичко е сделка, Лорета, нали? — Тя чакаше. — Нима мислиш, че ще позволя да ти се размине предумишлено убийство?

— Не ти знам намеренията, Ейб. — Гледаше го в очите. — Само ти казвам аз от какво имам нужда. Ти ще решиш.

Прозвуча звънецът на входа, някой почука на вратата. И още веднъж.

— Госпожо сенатор?

Беше шофьорът на лимузината.

— Ейб, споразумяхме ли се?

Пак тропот по вратата.

— Госпожо, вече закъсняхме малко.

— Ейб, искам да ми обещаеш.

Въпреки временното отстраняване, Глицки все още беше началник на отдел „Убийства“. И ченге от главата до петите. Предполагаше, че тя ще си послужи с някоя дяволска хитрина, но все пак му оставаше малко време, преди да се договорят. И това изкушение — защо да стига докрай…

Обля го потна горещина, пригади му се.

— По-късно ще поговорим възможна ли е сделка, но нищо не ти гарантирам . Искам да ти е кристално ясно. Или веднага идваш с мен при Кевин Ший, или те отвеждам в Съдебната палата. А стане ли това, вече нищо не зависи и от двама ни. Ще те обвинят в убийство и няма връщане назад. Или… — заби показалец в нея, — … или ще отидем при павилиона „Кийзър“, където ще можеш да направиш и малко добро. Ти решаваш, Лорета. Хайде.

Хитрината й не успя. Тя се поколеба, пое си дъх и тръгна към вратата.

— Ще кажа на този човек, че ти ще ме закараш.

Глицки отиде до телефона, за да се обади на Уес Фаръл.

През последния половин час имаше четири случая на междурасови стълкновения с петима тежко ранени и Националната гвардия разположи частите си по-близо до предполагаемия маршрут на шествието. Камионите препречиха достъпа на всякакви автомобили. Новодошлите да се присъединят към шествието бяха принудени да оставят колите цели квартали по-нататък и да минават през униформените редици. Стотици хора правеха точно това. На теория така хората щяха да заобиколят по-тясната част на парка, където имаше палатков лагер.

Специалната агентка Марго Симз, предпочела да не сътрудничи нито с местната полиция, нито с Националната гвардия, сега накара шофьора да отбие до тротоара, само на четири пресечки от блока, където се криеше Кевин Ший. Загледа се надолу по склона към човешкото море, насочило се към „Кийзър“, към войниците и спрените коли.