Джон Лескроарт - Предателство

Но всичкият изпит алкохол не бе в негова полза. Нолан се изправи и нанесе злостен кос удар във врата му. Той го отхвърли по гръб отстрани до камината и спря дишането му.

Нолан се завъртя и премина със скок разстоянието помежду им — около метър и половина. Ивън направи широк замах, който Нолан блокира с ръка, но успя да го удари в слабините. Това му позволи да мине от вътрешната страна и да удари два пъти главата му с боксовете. Бяха бръснещи удари, но все пак накараха Нолан да се дръпне назад, където успя да се изправи на колене и дори да се усмихне с някаква тъпа решимост:

— Мъртъв си, копеле! — каза той.

Ивън се изправи също на крака, все още задъхан: Грабна ръжена до камината, вдигна го настрани за малко, после пристъпи напред и замахна. Нолан отстъпи назад, ръженът мина покрай него и тогава се завъртя, ритна Ивън в корема и повторно го остави без дъх. Но това го изложи на обратно нанесения удар с ръжена.

Ала при затрудненото дишане и пиянското състояние на Ивън рефлексите му бяха по-бавни от обикновено. Нолан хвана с ръце ръжена, който се носеше към него, дръпна го над рамото си и се прицели в тялото на Ивън. Метна го върху гърба си и като джудист го запрати срещу пода и масичката. Ивън остана с чувството, че гърбът му е пречупен, но ако останеше да лежи там и Нолан се хвърли отгоре му, знаеше че няма да има друг шанс и врагът му щеше да го убие тук и сега. Затова в отчаянието си го ритна отново, този път уцелил коляното му. Това го завъртя наполовина и го просна върху тухлите на камината. Стойката с машата и лопатата издрънча.

Когато Ивън се опита да се изправи отново, тялото отказваше да изпълни трескавите команди на мозъка. Превъртя се едни път и още един, опълчвайки се срещу собствената си инерция, надявайки се да използва масичката като щит. Нолан бавно се надигаше, сякаш надушил предимството си.

Ивън продължаваше да се бори, за да си поеме дъх. Образът на Нолан, който бе започнал да се изправя, се раздвояваше и размазваше пред очите му. Ивън положи усилие да застане на коляно, надявайки се ръцете му да напипат нещо, което да може да използва като оръжие. Единственият му шанс беше ръжена, на средата на пода между двамата. Хвърли се напред с животински рев и сложи ръце върху него. В същия момент кракът на Нолан се стовари отгоре им и ги прикова към пода. Вторият му крак се вдигна във въздуха и в лявото ухо на Ивън гръмна експлозия. Главата му се удари в стената отзад и той се строполи в безсъзнание на пода. Известно време остана да лежи там в безсъзнание.

Нямаше време. Събуди се отново и надебелелият му език усети вкуса на кръв в устата, засъхналата коричка върху сухите и напукани устни. През вратата на стаята, въпреки че беше тъмна, видя Нолан да рови в дрешника, където знаеше, че държи пистолета.

Болката в главата му сега бе обхванала гърба, врата, краката му. Небе в състояние да мръдне нито едно мускулче. Най-малкото усилие — най-лекото отваряне на очите или помръдване на главата на няколко сантиметра, или стягане на коляното — и светът, неговият разум и защита, угасна.

Стъпките се приближиха, почти се влачеха в бавната си преднамереност.

Даже и в мрака усети падането на сянката върху него. Нолан държеше пистолета.

След това прошепнати думи:

— Глупав кучи син!

Не помръдна. Не отговори по никакъв начин. Не можеше.

Нолан стоеше над него. Каквото и да му бе сторил, то заплашваше живота му, но не бе без последици и за Нолан. От начина, по който се движеше, личеше, че е ранен, физически засегнат. Ръката му бе толкова лошо ударена, че му бяха нужни няколко опита, за да зареди оръжието.

Ивън нямаше друг избор — трябваше да атакува. И той скочи. Коленете му блъснаха Нолан през средата на тялото. Едновременно с две ръце улови ръката на Нолан. С другата си свободна ръка Нолан започна да блъска главата на Ивън отстрани, отново и отново.

Но Ивън не пускаше ръката му, даже за да се предпази. Да пусне пистолета означаваше да умре. Стисна цевта с всичка сила и пъшкайки от усилието, накрая го вдигна достатъчно, за да отлепи ръката и пистолета едновременно от земята. След това я заизвива.

Най-сетне пистолетът бе в ръката му, а цевта бе опряна в челото на Нолан.

Край.

Нолан се отпусна, изведнъж всичкото желание за борба го напусна. Разтвори ръце на пода, сякаш искаше да каже: „Предавам се“. Една цяла секунда, дълга колкото минута, никой от двамата не помръдна.