— Не гледам телевизия в неделя.
Глицки не помръдваше от мястото си.
Франи докосна ръката му.
— Ейб? Нещо не е наред ли?
— Не знам, Фран. Не знам дали нещо не е наред. Мислех си, че Диз ще може да ми каже — той не сваляше очи от Харди.
Който си пое въздух, после още веднъж, след това издиша тежко и се смъкна на колене.
Един топъл ден на късното лято, около петнайсет месеца след смъртта на Джак Олстронг, един отличен джазов квартет свиреше аранжименти от репертоар достоен за биг бенд в задния двор на Ейлийн Шолер, която тъкмо излизаше от къщата. Проби си път под балоните и хората, поднасящи благопожелания. Тук докосваше ръка, там гръб, усмихвайки се и разменяйки поздрави с гостите си. Накрая стигна до масата, на която седяха Дизмъс и Франи Харди и пиеха вино с Арън Уошбърн.
— А, ето къде сте били, чак в дъното. Имате ли нещо против една стара жена да седне при вас?
— Не виждам никакви стари жени наоколо — погледна я Уошбърн. — Но светнали от щастие майки на герои от войната са добре дошли.
Харди дръпна стола й и тя седна, докато очите й блестяха в потвърждение на думите на Уошбърн. Усмихна се на всички.
— Герой от войната. Мислех, че никога няма да чуя тези думи за Ивън отново. А сега… — Тя се обърна, посочи наплива от хора и се обърна към Харди. — Как мога някога да ти се отплатя?
— Повярвай, Ейлийн, самият резултат беше най-голямата отплата. Да виждам там Ивън — как върви като свободен човек. Виж го как се смее и почесва.
След като апелативният съд назначи второ дело, Областният прокурор на окръг Сан Матео се отказа от по-нататъшно съдебно преследване. Изглежда ФБР нямаха желание да сътрудничат, позовавайки се на националната сигурност и необходимостта да запази поверителността на вътрешната си информация. При пламенното възражение от страна на Мери Патриша Уелан Мийли, Областният прокурор с удоволствие се възползва от това като причина да свали обвиненията.
Всички обърнаха глави към мястото, където бе застанал Ивън. Ръката му прегръщаше Тара и двамата бяха заобиколени от кръг от хора — баща му, няколко други мъже и жени на неговата възраст, Тони Онофрио и даже Стан Паганини.
— Все още ми се струва сън — каза Ейлийн. — Сякаш всеки миг ще се събудя и той отново ще е в затвора.
Франи протегна ръка и хвана нейната.
— Нищо подобно няма да се случи. Това, което ще стане е, че Тара и той ще се оженят следващия месец и въобще няма да се изненадам, ако много скоро след това станеш баба.
Ейлийн стисна ръката на Франи, погледна бързо към небето, след което отново погледна към нея.
— От твоите уста — в божиите уши. Но след всичкото това време направо не смея да се надявам.
— Ще свикнеш — каза Харди.
— Не — усмихна се Ейлийн насреща му. — Ти не разбираш. Никога не искам да свиквам с това. Искам да съм също толкова радостна както днес през всеки останал ден от живота ни. Искам никога да не забравяме как се чувстваме днес и какъв късмет имахме. Ние наистина не вярвахме, че някога това ще се случи и сега, когато стана… е просто… просто чудо. Живеем в чудо и не можем да го забравим, и съм толкова благодарна.
Тя неочаквано стана, заобиколи Уошбърн, наведе се и прегърна Харди. След това го целуна по бузата и се изправи.
— Благодаря ти — каза му. — А сега смятам отново да ида да прегърна сина си.
— Отлична идея — съгласи се Харди. — Прегърни го и от мен.
Когато тръгна, Уошбърн отпи от виното си и каза:
— Трябва да призная и на двама ви, че се чувствам малко неловко да присъствам тук. Тя трябваше да може да устрои това празненство преди четири години.
Харди поклати глава.
— Властта извърши измама, Арън. Измами го и не му даде честен процес. Аз не бих се бичувал заради това.
Франи се наведе напред.
— О, да, би се бичувал. Но това не променя факта, че ти не трябва да го правиш.
— Е, във всеки случай — каза Уошбърн, — забавената справедливост е отказана справедливост, но днес ще трябва да се задоволя с „по-добре късно, отколкото никога“. — Той хвърли поглед назад към Ивън. — Момчето плати доста висока цена, трябва да признаем. Но каквото и да му предстои, вярвам, че ще успее да се справи.
— Има отлични шансове — съгласи се Харди. — Наистина отлични шансове.
* * *
Ивън знаеше, че си има работа с професионалист в ръкопашния бой и не можеше да си позволи колебание. Веднага щом Нолан започна да отваря вратата, той наведе рамо и я блъсна с всичка сила. Ударът изхвърли Нолан назад, задната част на крака му закачи малката масичка и той полетя надолу по гръб. Ивън се хвърли отгоре и заби коляно в гърдите му, почти преди той да се блъсне в пода. Нанесе незабавно няколко удара с бокс в челюстта му.
Читать дальше