Джон Лескроарт - Предателство

Брако стоеше намръщен и подпрян до стената със скръстени ръце.

— Нали не искаш да кажеш, че ще ти даде нещо, което може да се проследи до него? Гранатите имам предвид.

— Не. Не би направил това. Те могат да се проследят до компанията, но старият Джак ще каже, че Нолан ги е откраднал или нещо такова, че е действал на своя глава, когато е убил семейство Халил. Действал е независимо.

— Няма значение — Глицки се бе излегнал назад, разочарован, събрал пръсти пред устата си. — Той има силна защита, забравихте ли? Все едно е имунизиран. Все още не мога да повярвам, че федералните са част от всичко това. Шуйлер не би участвал в нещо такова на своя глава.

— Аз не бих го приемал толкова лично, Ейб — каза Харди. — И той не го прави на своя глава. На него също са му казали, че е въпрос на национална сигурност, а той вярва на шефовете си. Тук говорим за доброто. Всеки накрая излиза от добрите момчета.

— Чудесно — отвърна Глицки.

— А какво ще кажете за Боуен? — попита Брако. — Какво ще кажете за тези убийства? Ще ги наречем съпътстващи щети и ще оставим нещата така? Това изглежда ли ви правилно?

Харди се обърна към него.

— Ти така или иначе никога нямаше да го докажеш, Даръл. Никога, никога. Даже и след един милион години. Попитай Ейб дали е съгласен с мен.

Глицки вдигна рамене вместо отговор.

Харди вдигна ръка.

— Не казвам, че това ме прави щастлив, но такава е реалността.

— Пълен провал! — каза Брако. — Какво ще кажа на Джена, когато ми позвъни следващият път? Че дебелите котараци искат Олстронг да остане невредим? Съжалявам, но такава е реалността. Родителите ти са без значение. — Той удари с ръка по металното шкафче. — Това направо ме побърква. — И той излезе от стаята.

— Още не е свършило — извика зад гърба му Харди.

В последвалата тишина Глицки изръмжа:

— Какво трябва да означава това?

— Искам да кажа, че през следващите седмици ще получа моите доказателства. А великото нещо в доказателствата е, че те говорят сами за себе си.

Глицки го изгледа зверски.

— А, да, твоят клиент. Браво на него. Браво и на теб.

— Не става въпрос само за нас — каза Харди.

— Така ли? — попита отново Глицки. — А за кой друг? — Той се изправи и поклати глава. — Затвори вратата отвън, ако обичаш. Имам малко истинска работа за вършене.

Харди бе в офиса си и отваряше пощата. Тъкмо бе приключил с преглеждането на документите, които бе получил през последните три седмици чрез служебната поща от местния офис на ФБР в Сан Франциско. Федералните агенти бяха свършили както обикновено съвестно и ефикасно работата си. Фрагментите открити в къщата на Халил бяха съпоставени и свързани с гранатите в едно сандъче в складовете на Олстронг на летището в Багдад. Освен това бяха открили куршум, който съвпадаше с пистолета, намерен в раницата на Нолан заедно с гранатите. Информацията, свалена от харддиска на Нолан съдържаше не само снимки на къщата на Халил, направени от различни ъгли, но и снимки на жертвите, които изглежда са били сканирани. Банковите, извлечения бяха увековечили редовни автоматични депозити на всеки две седмици от по 10 000 долара и един друг депозит от 25 000 долара, направен четири дни преди убийството на Халил. Имаше и четвърт страница, на която с почерка на Нолан бяха записани имената и адреса на жертвите, следваха някакви неразгадаеми драскулки и заврънкулки и числото 50 000 долара, оградено няколко пъти.

Доказателствата, свързващи Халил със заговор да бъде убит Нолан, се оказаха също толкова внушителни. Пристигнаха записите на телефонните разговори, придружени от спретнати файлове с превод от арабски. Имаше доклади от информатори, чиито имена бяха заличени, тъй като бяха въпрос на национална сигурност. Но те ясно посочваха участието на клана Халил в заговор да бъде убит Рон Нолан, за да се отмъсти за жертвите от Менло Парк.

Харди трябваше да признае прецизността и предпазливостта на Олстронг. Всички тези доказателства щяха да се окажат много ценни за него по време на изслушването на апела на Шолер. И нито едно от тях не свързваше с тази история Олстронг или компанията му.

Разбира се, през цялото това време Харди бе чел във вестниците за агентите, участвали в разследването по случая Шолер. В медиите се беше разразил дебат за това дали те просто са били смехотворно некомпетентни или престъпно нехайни, за да задържат подобни важни улики в процеса на един истински Герой от войната. Имаше агенти прехвърлени на други служби, разжалвани и понижени в длъжност.