Джон Лескроарт - Предателство

— Като си говорим за работа, ако Куван е с нас в този бизнес с валутата, можем да разчитаме на успех. Без да омаловажавам постижението на Джак, без Куван нямаше да имаме летището и това съвсем не е преувеличение.

— Какво е направил той?

— Нали ти казах как всичко зависеше от това да се докара много работна ръка тук за две седмици. Джак обеща да го направи и военните му повярваха — той може да бъде много убедителен. Но все пак нещата опряха до истинската реализация и Къстър Батълс започнаха да ни изпреварват на всяка крачка с намирането на работници. Джак нямаше идея откъде може да намери пазачи, готвачи и всички останали, които щяха да са му нужни. Но се оказало, че един от старите другари на Джак от Делта Форс работи като охрана на ВКУ. Той го насочил към Куван, който пък го насочил към една безкрайна върволица черноработници — непалци, йорданци, турци филипинци, какви ли не. Даваш им по един долар на час и те правят, каквото поискаш — готвят, чистят, застрелват някого…

— Долар на час? Толкова ли вземат?

— Приблизително толкова за готвачите и другия персонал. Пазачите изкарват по двеста на месец — Нолан снижи още гласа си и махна към бюрото: — Да не ме чуе Тъкър. Джак обяви по двайсет долара на час на човек, но нали ти казвам, че Куван е гений. Неговият хонорар е два долара на час, което покачва разходите ни на три долара, а ние прибираме седемнайсет. Това е на час. Двайсет и четири по седем, по сто и шейсет души до този момент, а имаме още двеста в процес на обработка. Колкото повече докарваме, толкова повече печелим. Както ти казах, ако знаеш какво да правиш, това място е златна мина. Колко ти плащат на теб, Ивън? Две хиляди на месец?

— Там някъде. Плюс рискованите дежурства…

Смехът на Нолан го прекъсна.

— Рисковани дежурства, какво е то? Сто и петдесет на месец. Толкова изкарват нашите готвачи.

— Да, каза ми вече.

Тази новина разтревожи Ивън — сто и петдесет долара допълнително на месец, и то за това, че рискуваш ежедневно живота си. След известна пауза Нолан го изгледа отстрани.

— Знаеш ли колко изкарвам аз?

— Нямам представа.

— Искаш ли да ти кажа?

Кимване.

— Да.

— Двайсет хиляди на месец. Необложени с данъци, между другото. Разбира се, аз имам много опит и такива като мен получават премии. И все пак хора като теб могат да си изкарат службата тук, да се приберат и да се върнат отново с някой от нас, които имаме договори, и със сигурност ще прибират минимум по десет хиляди на месец. Шест месеца и се прибираш у дома с куп пари. Това нещо трае достатъчно дълго, вложените пари междувременно се въртят и си отиваш вкъщи като милионер.

Изправен зад бюрото, майор Чарлз Тъкър изглеждаше сякаш има нужда да прекара известно време на слънце. Потта му избиваше през ризата. Носеше очила без рамки под високо чело и почти невидими руси вежди — карикатура на изтормозен счетоводител. Той не скриваше презрението си към Нолан.

— Нека видя документите ви. Кой се е подписал този път?

— Полковник Рамсдейл, сър. Координатор на службата за охрана на въздушната база.

— Още един от приятелите на господин Олстронг?

— Другар по оръжие. Да, сър. Били са заедно в „Пустинна буря“.

— Радвам се за тях.

Тъкър погледна към листовете хартия, които Нолан му беше подал. Прелисти първата страница, огледа втората, върна се на първата.

— Всичко наред ли е, сър? — попита Нолан с иронично раболепие.

— Това са прекалено много пари, за да ги носите в брой, Нолан. — Той посочи Ивън. — Кой е този?

— От конвоя, сър. Охрана за пътя обратно до базата.

Тъкър се върна на документите.

— Добре, виждам ведомостта, но какви са тези допълнителни шейсет хиляди за… — той присви очи над хартията — … кучета ли пише тук?

— Да, сър. Кучета търсачи на бомби, за които трябва до осигурим кучкарници, храна, както и за техните треньори и пазачи.

— И Рамсдейл е одобрил това?

— Очевидно да, сър.

Нолан се надвеси и се престори, че търси подписа на Рамсдейл. Ивън потисна усмивката си. Нолан, прекалено вежлив, някак успяваше да вмъкне известна хапливост във всяка реплика.

— Ще поръчам финансова ревизия, за да се провери.

Нолан сви рамене.

— Разбира се, сър.

— Шейсет хиляди долара за глутница кучета!

— Търсачи на бомби, сър. — Нолан си оставаше все така благ. — И инфраструктурата, свързана с тях.

Но очевидно Тъкър не бе в състояние да направи нищо. Формулярът на Нолан беше напълно изряден и подписан от един от упълномощените ковчежници в армията. Той надраска нещо върху долния край на документа. След това вдигна поглед. Зад Нолан редицата отново беше порасла до четири-пет човека.