Джон Лескроарт - Предателство

Иначе коридорът бе съвсем празен. Шумът и лудостта зад тях все още отекваха, но Ивън изведнъж се почувства физически откъснат от тях, въпреки факта, че все още се долавяше миризма на човешки отпадни материали, защото нямаше вентилация, и въпреки дупките на местата на прозорците.

Нолан нито за миг не забави крачка. Само погледна часовника си, вдигна очи към прозорците високо в стената и ускори ход. Но когато приближиха бюрото, той вдигна ръка, за да намалят и изпсува.

— Какво има? — попита Ивън.

Нолан пак изпсува и напълно спря.

— Точно Чарли Тъкър и то когато бързаме. Може би твоят сержант трябваше да приеме облога със стоте долара.

— Кой е той?

— Един мръсник. Старши одитор по въпросите на авиацията. Мисля че у дома е бил библиотекар. Тук брои парите, но основното му занимание е да тормози такива като нас с Джак, които наистина се опитват да направят нещо добро и нещата да потръгнат.

Ала Ивън започваше да разбира, че Нолан не е от хората, които биха изпаднали в мрачно настроение заради хора като Чарли Тъкър или който и да е било друг. Той храбро залепи усмивка на лицето си.

— Хей, нали затова ни броят големите пари, а? Да го направим.

За краткото време докато стигнат до бюрото, майор Тъкър беше приключил с един от тримата мъже отпред. Когато Нолан се приближи, последният мъж в редицата се обърна, направи крачка напред и леко се поклони:

— Господин Нолан — каза с лек акцент, — как сте, сър?

— Куван!

От този видимо искрен ентусиазъм можеше да се заключи, че Куван може да е бил най-добрият приятел на Нолан от детството. Той се приближи към него с протегнати ръце, стисна го за раменете и двамата мъже изглеждаха сякаш си търкат носовете. След това си размениха реплики, които Ивън вече разпознаваше като стандартните мюсюлмански хвалебствия към Пророка. След това Нолан се обърна към Ивън.

— Куван Крекар, този тук е младши лейтенант Ивън Шолер, Национална военна охрана на Калифорния. Тук е само от няколко седмици и аз се опитвам да го накарам да се отпусне. — След това към Ивън: — Куван ни помогна с част от нашия филипински персонал в BIAP. Гениален е в откриването на хора, които искат да работят.

Докато Куван протягаше ръка, за да предложи на Ивън едно силно и здраво ръкостискане, той се усмихна и каза:

— Всички хора ценят благородството на труда. Ако всички хора имаха работа, нямаше да има войни.

— Тогава аз щях да бъда безработен — отговори изненадващо и за самия себе си Ивън.

Но Куван прие коментара спокойно, усмивката му даже не трепна.

— Но не за дълго, обзалагам се. Дори моят приятел господин Нолан, професионален военен с известна репутация, си намери значима работа в частния сектор.

Куван изглеждаше на трийсет и няколко. Кожата на лицето му беше светла, разполовяваше го голям гърбав нос, под който стоеше обичайният за иракчаните мустак.

— Все пак, добре дошъл в страната ни, лейтенант. В добри ръце си с господин Нолан.

— Имам това впечатление — отговори Ивън.

Куван обърна усмивката си към Нолан.

— Чуват се слухове, че господин Олстронг ще наддава за проекта за валутата.

Ставаше дума за договора за замяна на старата иракска валута — тринайсет тона хартия с лицето на Саддам Хюсеин върху всяка банкнота — с нова, с различен дизайн. Две хиляди и четиристотин тона нови динари се очакваше да бъдат разпространени за по-малко от три месеца. За това щяха да са необходими стотици иракчани във всички части на страната и всички те трябваше да бъдат разквартирувани и хранени в нови лагери с нова инфраструктура и интернет връзка в Мосул, Басра и много други градове — точно онзи вид работа, с която Олстронг се занимаваше в момента на летището в Багдад. Щеше да е необходим още цял автомобилен парк от петтонни камиони, за да се превозват хората и парите.

— Напълно е възможно — отговори Нолан. — Макар че от две седмици не съм разговарял с Джак. Нали знаеш, че за две седмици светът може да се преобърне.

— Добре, когато го видиш — каза Куван, — спомени моето име. Хартията и печатарските преси, всякакви подробности във връзка с дизайна и банките — познавам хора с такива умения и може би Джак и аз ще се споразумеем, ако е рекъл Аллах.

— Непременно ще му кажа, Куван. Ако въобще участва в наддаването.

Зад тях Тъкър се изкашля. Куван побърза да се сбогува с Нолан и Ивън и след това се приближи до бюрото.

Отстъпвайки няколко крачки назад, с което поведе и Ивън, Нолан заговори с приглушен глас: