Джон Конъли: Отмъщение от отвъдното

Внезапно на мястото на свирката се появи сребрист, остър метал, когато мъжът стана и се надвеси над Еди. На Еди му се стори, че вижда и други фигури, струпани зад гърба му, хора с кухи очи и тъмни уста, които хем бяха тук, хем ги нямаше.

— О, сигурен съм, че ще измисля нещо прошепна Колекционера.

В полунощ барът почти се изпразни. Прогнозата за времето обещаваше още сняг след полунощ и повечето хора бяха предпочели да си тръгнат рано, вместо да рискуват да шофират в снежната буря. Джаки и братята Фулки останаха и масата пред тях бе отрупана с бутилки, но другите клиенти вече ставаха и се обличаха. Двама мъже в другия край на заведението поискаха сметката, пожелаха ми лека нощ и си тръгнаха. На плота остана само един човек. Жената беше дошла с група ченгета от Портланд по-рано вечерта, но остана, след като те си тръгнаха, извади книга от чантата си и сега тихо си четеше. Никой не я безпокоеше. Беше дребна, тъмна и красива, но излъчваше нещо, което караше дори едрите бейзболисти да стоят на разстояние. Въпреки това ми изглеждаше позната отнякъде. Отне ми известно време, но после си спомних. Тя вдигна поглед и видя, че я зяпам.

— Добре, тръгвам си — каза.

— Не се налага — отговорих. — В петък вечер персоналът обикновено остава да пийне и може би дори да хапне по нещо. На никого не пречиш. — Посочих чашата с червено вино до дясната й ръка. Беше останала само една глътка. — Да ти налея ли още? Заведението черпи.

— Не е ли незаконно след работно време?

— Ще ме издадете ли, полицай Мейси?

Тя сбърчи нос.

— Значи знаеш коя съм?

— Четох за теб във вестника, а и съм те виждал няколко пъти. Участваше в онази работа в Убежището.

— Ти също.

— Само периферно. — Протегнах ръка. — Приятелите ме наричат Чарли.

— А моите ме наричат Шарън.

Ръкувахме се.

— Поряза се, докато се бръснеше ли? — кимна тя към превръзката ми.

— Малко съм вързан в ръцете — отговорих.

— Кофти за барман.

— Затова напускам. Тази вечер само помагам на стар приятел.

— И какво ще правиш?

— Каквото правех преди. Отнеха ми разрешителното за известно време, но скоро ще ми го върнат.

— Да му мислят злосторниците — каза тя. Усмихваше се, но очите й останаха сериозни.

— Нещо такова.

Смених чашата й с чиста и й налях от най-хубавото калифорнийско вино в заведението.

— Ти няма ли да ми правиш компания? — попита тя и думите й ми прозвучаха като обещание за нещо в бъдещето, за нещо повече от питие в слабо осветен бар.

— Разбира се, с удоволствие — отговорих.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5781

Издание:

Джон Конъли. Отмъщение от отвъдното

Редактор: Марта Владова

Художник на корицата: Буян Филчев

Коректор: Станка Митрополитска

Компютърен дизайн: Калина Павлова

ИК „Прозорец“, София, 2009

ISBN: 978–954–733–634–6