П. Удхаус - Много съм ти задължен, Джийвс

Кимнах. И на мен веднъж ми се случи същото, когато пеех „Сватбена песен на земеделеца“ по време на селски празници. Викали са ме на бис по два-три пъти понякога, даже когато съм бил подпийнал и съм запълвал текста с „пам-парам, пам-парам, аз бързам натам.“ Започнах да чувствам как мозъкът ми се отпуска от напрежението. Казах й го, а тя попита: „Твоят какво?“

— Благодарение на теб съм с ново сърце, стара кръвна родственице — казах, подминавайки забележката й. — За Джинджър най-важното е да спечели изборите.

— Толкова ли силно желае да представлява Маркет Снодсбъри в Уестминстърската менажерия?

— Не е това. Ако зависеше от него, мисля, че му е все едно дали ще е в Парламента или не. Но той смята, че Флорънс ще му покаже пътя, ако изгуби изборите.

— Сигурно е прав. Тя не понася неудачници.

— И той така ми каза. Помниш ли какво стана с Пърси Гориндж?

— И други. Англия е осеяна с бивши годеници, които тя е натирвала, защото не са отговаряли на изискванията й. Цели дузини са. По всяка вероятност сега се организират в клубове и общества.

— И могат да си изберат името „Старите флорентинци“.

— И всяка година да се събират на тържества.

Поразмишлявахме за Флорънс известно време, после тя каза, че трябва да отиде да обсъдят с Анатол вечерята и да го накара да приготви нещо специално.

— Жизненоважно е — каза тя — днес да надмине и без това винаги високото си ниво.

— Тъкмо ти говорех за Л. П. Рънкъл, когато ти ме прекъсна и отнесе мислите ми към името Уилбърфорс.

— Спомена, че имаш предчувствието, че може да помогне.

— Точно така. Виждал ли си питон след поредица обилни ястия?

— Хабер си нямам.

— Размеква се. Става по-дружелюбен, по-мил, по-любезен питон. И ако не съм в грешка, същото нещо става с Л. П. Рънкъл в резултат на кухнята на Анатол. Ти сам го видя снощи на вечерята.

— Съжалявам, но не съм го гледал. Всяка фибра от тялото ми беше съсредоточена върху ястието. Заслужавало си е да го видя, нали? Струвало си е.

— Той направо сияеше. Беше твърде зает, за да говори, но беше ясно, че се е превърнал в самата приветливост и благоволение. Приличаше на човек, който би раздавал с пълни шепи наляво и надясно, стига само да имаше някой да го окуражи. От Анатол зависи дали тези дядомразовски настроения ще се изпарят или ще стигнат апогея си. Но аз знам, че мога да разчитам на него.

— Добрият стар Анатол — казах аз, запалвайки цигара.

— Амин! — промълви моята прародителка благоговейно, след което премина на друга тема. — Махни тая смрадлива цигара оттук, невръстно изчадие адово. Вони като отходна канализация.

Винаги готов да задоволя и най-дребния й каприз, аз излязох през френския прозорец, но в много по-различно настроение от това, в което бях влязъл. Сега в душата Устърова цареше оптимизъм. Казах си, че с Джинджър всичко ще бъде наред, с Тъпи всичко ще бъде наред и не след дълго присмехулният бог на любовта ще оправи нещата между Маделин и Споуд, дори последният да е имал смелостта да се изкаже не достатъчно почтително за звездите и венчетата от маргаритки.

Изпушвайки на воля цигарата си, тъкмо щях да се върна да продължа разговора със старата родственица, когато отвътре се дочу гласът на Сепингс, вече очевидно в добро здраве, а това което каза вкамени всяка част от тялото ми. По-вкаменен от това не можех да бъда, дори ако бях жената на Лот 4 4 Библ. Жената на Лот се превърнала в солен стълб, тъй като подтиквана от любопитство се обърнала да погледне горящия Содом, въпреки забраната на Господ. — Б.пр. , чиято неприятна история трябваше да прочета, докато драпах да спечеля онази награда за Познаване на Писанието.

Това, което каза, беше следното:

— Госпожа Маккоркадейл, мадам.

Облегнат на стената, дишах по начин, запазена марка на сърцето, разгорещено от преследване и жадуващо глътка освежителен въздух. Осъзнаването на късмета ми, чрез който на косъм се разминах от още една среща с жената-разрушител на нервни системи, ме държа вкаменен в продължение на, както ми се стори, цял час, въпреки че едва ли е било повече от няколко секунди. След това бавно започнах да излизам от състоянието си на стълб от сол и вече бях в състояние да се съсредоточа в разкриването на причините, подтикнали мама Маккоркадейл да направи това посещение. Искам да кажа, това бе последното място, където очаквах да я срещна, имайки предвид в какви отношения беше с Джинджър на тези избори: все едно Наполеон да намине на приказка при Уелингтън в навечерието на Ватерло.