П. Удхаус - Много съм ти задължен, Джийвс

— Имаш предвид, че ако тя развали годежа, ще трябва да запълниш вакуума?

— Точно така.

— Спокойно. Тая няма да стане.

— Но ти каза…

— Просто исках да те предупредя да спреш да вадиш мушички от очите й. Възможно е да съм пресилила нещата.

— Изстинах до мозъка на костите.

— Съжалявам, че е прозвучало драматично. Не се безпокой. Това е било просто дребно цупене между влюбени, както често се случва при по-сантименталните двойки.

— И за какво е било това цупене?

— Откъде да знам? Може би той се е усъмнил в твърдението й, че звездите по небето са венчето от маргаритки на Дядо Боже.

Трябва да призная, че в тази теория имаше нещо. Причината за раздялата на Маделин с Гъси Финк-Нотъл бе, че когато му привлякла вниманието върху залеза и му казала, че залезите винаги й напомнят за Блажената Дамозел, надвесена над Райските врати, и когато той попитал: „Кой?“, тя отвърнала: „Блажената Дамозел“, а той казал: „Никога не съм чувал за нея“, добавяйки, че от залезите му призлявало, а също и от Блажената Дамозел. Момиче с нейните схващания за света би трябвало да е много чувствително на тема звезди и венчета от маргаритки.

— Сигурно им е минало вече — каза любимата ми родственица. — Така или иначе, по-добре стой настрана от момичето. Споуд е импулсивен човек. Може да те размаже.

— Каза, че ще го направи.

— Използва ли думата „размазвам“?

— Не, но ме увери, че ще ме просне на поляната пред къщата и ще танцува върху останките ми с подковани ботуши.

— Същото нещо. На твое място бих била внимателна. Може би трябва да се отнасяш с нея с хладна вежливост. Ако видиш някои други мушички да се запътват към нея, пожелай им късмет и добър път, но се въздържай от по-нататъшна намеса.

— Така ще направя.

— Надявам се, че съм те поуспокоила.

— Да, наистина, моя древна плът и кръв.

— Тогава откъде тези бръчки?

— А, тези ли? За Джинджър.

— Какво Джинджър?

— Заради него са тези бръчки.

Колко дълбоко ме бе разтърсила мисълта за евентуалното връщане на Маделин Басет в обръщение, че чак сега си спомних за Бингли и какво той ми каза за сигурността Джинджър да приключи участието си в изборите като един от изгубилите. Изгарях от срам и разкаяние, задето бях позволил на собствените си проблеми да ме накарат да го натикам чак в края на списъка за днешните дела по този долен начин. Много по-рано трябваше да осветля леля Далия по въпроса за неговите шансове. Пропускайки това, аз допринасях за неуспеха на своя приятел — нещо, в което досега никой не би могъл да ме упрекне, с което се гордея, разбира се. Нищо чудно, че изгарях от срам и разкаяние.

Побързах да поправя стореното, ако така се нарича гадостта, която си направил на приятел, когото обичаш като брат.

— Споменавал ли съм ти за един тип на име Бингли?

— И да си, забравила съм.

— Беше ми личен прислужник за кратко, докато имахме различия с Джийвс по въпроса за моето свирене на банджо. По онова време, когато имах къща в Чъфнъл Реджис.

— О, да, той я подпали, нали?

— Пиян като талпа. Всичко стана на пепел. И банджото ми.

— Спомних си го. И какво за него?

— Живее в Маркет Снодсбъри. Срещнах го тази сутрин и така се случи, че споменах пред него, че агитирам в полза на Джинджър.

— Ако на това викаш агитиране.

— А той ми каза, че си губя времето. Посъветва ме да заложа на мама Маккоркадейл. Каза, че Джинджър няма никакъв шанс.

— Той е глупак.

— Трябва да отбележа, че винаги съм бил на това мнение, но той говореше така, сякаш разполага с вътрешна информация.

— Каква информация може да има той, по дяволите? Изборите не са конно надбягване, за което можеш да понаучиш нещо и от котките в конюшнята. Не казвам, че не е възможно да има нещо гнило, но Джинджър определено трябва да победи. Той има скрито оръжие.

— Повтори това последното, ако обичаш. Мисля, че нещо не схванах.

— Джинджър ще победи конкурентите, защото има скрито оръжие.

— Какво оръжие?

— Споуд.

— Споуд?

— Моят лорд Сидкъп. Чувал ли си го да говори?

— Да, току-що.

— Пред публика, глупако.

— А-а, пред публика. Не, не съм.

— Страхотен оратор е. Казах ти, но сигурно си забравил.

Изглеждаше доста правдоподобно. Споуд някога е бил един от онези диктатори, дето предвождат банда привърженици, обути в спортни гащета и крещящи: „Хайл, Споуд!“, а за да стигнеш дотам, трябва да те бива в речите.

— Знам, че не си падаш по него, нито пък аз, но никой не може да му отрече красноречието. Слушателите попиват всяка негова дума, а когато свърши, овациите са възторжени.