П. Удхаус - Много съм ти задължен, Джийвс

— Харесва ли изобщо някого? — обади се роднината. — Изключая, предполагам, Маделин Басет.

— Май си пада по Л. П. Рънкъл.

— Защо мислиш така?

— Дочух ги да си споделят.

— О-о? — отрони роднината. Тези неща май лесно се прихващат. — Е, предполагам, че това не би учудило никого. Краставите магарета…

— И през девет баира се подушват.

— Точно така. Не само магаретата, но и други твари се сприятеляват със себеподобните си. Между другото, напомни ми да ти кажа нещо за този Л. П. Рънкъл.

— Добре.

— После ще говорим за него. Тази враждебност на Споуд от съвместния ви престой в Тотли Тауърс ли датира или наскоро си направил нещо, за да си спечелиш гнева му?

Този път й разказах всичко без колебание. Чувствах, че ще се отнесе с разбиране. Изложих фактите, разчитайки на нейното съчувствие.

— Заради мушичката е.

— Нещо не схващам.

— Трябваше да се окопитя.

— Все още нищо не схващам.

— На Споуд не му хареса.

— А-а, значи и той не обича мушици. Коя мушица? Каква мушица? Ще ми разкажеш ли тази история, дявол те взел, както се разказва, от началото до края?

— Разбира се, щом искаш. Ето целия сценарий.

Разказах й за мушицата, попаднала в окото на Маделин, за моята роля във възвръщането на зрението й до нормално положение и за възраженията на Споуд по моите добронамерени действия. Тя подсвирна от учудване. Днес изглежда всеки бе решил да ми подсвирква. Дори и прислужницата, с която наскоро се видях, щом ме позна и закръгли устни, все едно се канеше да подсвирне.

— На твое място не бих направила такова нещо втори път — каза прародителката.

— Ако обстоятелствата го налагат, няма да имам друг избор.

— Но Бърти, ако продължаваш да вадиш разни неща от окото на Маделин, ще трябва да се ожениш за нея.

— Не е така, скъпа родственице. Та нали опасността вече е преминала? Маделин е сгодена за Споуд.

— Не съм съвсем сигурна. Мисля, че нещо са се сдърпали.

Би ме учудило ако в цял западен Лондон се намери поне един човек, способен да понася ударите на съдбата, както се изразява Джийвс, по-достойно от Бъртрам Устър. При тези страшни думи, признавам, се разтреперих като трепетлика, дори повече, отколкото при срещата ми с вдовицата на покойния Маккоркадейл.

И не без причина. Цялата ми изящна външна политика се основаваше на хипотезата, че единомислието между тези двама зрели хора е нещо, което никой не е в състояние не само да разруши, но дори и да пропука. Той, по собствените му думи, я обожаваше още от ей толкова мъничка, а тя, както вече съм отбелязвал, не би отхвърлила партия като него. Ако изобщо имаше двойка, за която да се обзаложите, че ще доживее до златна сватба с всичките му там салтанати, тази беше точно такава.

— Сдърпали? — прошепнах с дрезгав глас. — Искаш да кажеш, че между тях има нещо… туй-онуй? О, Господи!

— Какво туй-онуй?

— Фалшиво свирене на флейта, от което музиката да замлъкне. Изразът не е мой, чувал съм го от Джийвс.

— Уликите водят в тази посока. Снощи на вечеря забелязах, че той отказа специалитета на Анатол, а тя беше бледа като светица и само ронеше хляба. А щом стана дума за Анатол и неговия специалитет, това, дето исках да ти кажа за Л. П. Рънкъл беше, че дванайсетия час наближава. Готова съм за скок и имам големи надежди, че Тъпи скоро ще се види с пари.

Цъкнах с език. Никой не би могъл да желае повече от мен да види как Тъпи плува в милионите на Рънкъл, но сега не беше момент да сменяме темата.

— Остави го Тъпи сега. Концентрирай се върху деликатното положение на Бъртрам Уилбърфорс Устър.

— Уилбърфорс — промърмори тя, доколкото за жена с такива мощни бели дробове може да се употреби току-що споменатото действие. — Казвала ли съм ти как получи този етикет? Беше работа на баща ти. В деня преди да те замъкнем към църквата, за да приемеш Светото кръщение, както се случва с второстепенните герои в гангстерските филми, баща ти спечели куп пари на конните надбягвания Гранд Нашънъл, залагайки на абсолютен аутсайдер на име Уилбърфорс. Разбираш, нали? Баща ти настоя да носиш и това име. Зла съдба, но всеки трябва да носи кръста си. Второто име на чичо ти Том е Портарлингтън, а мен за малко да ме кръстят Филис.

Хлопнах я по главата с един от онези ножове за хартия в ориенталски стил, дето в криминалните романи престъпникът забива в гърба на жертвата.

— Не се отклонявай от същността на въпроса. Фактът, че за малко не са те кръстили Филис, без съмнение е значим в биографията ти, но сега няма нужда да го дискутираме. В момента говорим за смъртната опасност, която ме грози, ако оста Маделин — Споуд се взриви.