Дейвид Никълс: Винаги в същия ден

— Много приятно — позволи си да заключи и те продължиха да се изкачват към върха, питайки се какво ще стане, когато стигнат.

Събота, 15 юли 2006

Северен Лондон и Единбург

В шест и петнайсет тази вечер той спуска металните щори на „Белвил кафе“ и заключва тежкия катинар. До него Мади го чака, той я улавя за ръката и двамата тръгват заедно към станцията на метрото.

Най-сетне, най-сетне се е преместил, наскоро е купил приятен, но скромен мезонет с три спални в Госпъл Оук. Мади живее в Стокуел, в другия край на Нодърн Лейн, и понякога нощува при него. Но не тази вечер; без мелодрама и без превземки тази нощ той просто иска да остане сам. Поставил си е задача, която може да изпълни единствено насаме.

Сбогуват се пред станция Туфнел Парк. Мади е малко по-висока от него и се понавежда, за да го целуне.

— Обади ми се по-късно, ако искаш.

— Добре.

— Ако си промениш решението и пожелаеш да дойда…

— Ще се справя.

— До утре тогава?

— Ще ти се обадя.

Целуват се още веднъж, кратко, но нежно, и той продължава по хълма към новия си дом.

От два месеца излиза с Мади, управителката на кафенето. Още не са съобщили официално на другите служители, но подозират, че те знаят. Не е страстна връзка, по-скоро постепенно осъзнаване на неизбежното през последната година. На Декстър му се струва малко прагматично и равнодушно и тайничко се чувства неловко от начина, по който Мади се превърна от близка приятелка в любовница; това, че се породиха в мрак, хвърля сянка върху отношенията им.

Но те несъмнено се разбират много добре. Всички го твърдят и Мади е мила, разумна и привлекателна, висока и стройна и малко прекалено сдържана. Иска да стане художник и Декстър смята, че е талантлива; малки картини са окачени в кафенето и понякога се продават. Освен това тя е десет години по-млада от него — представя си как Ема прибелва очи — но е мъдра и умна и също е надмогнала тежки времена — ранен развод, несполучливи връзки. Мади е мълчалива, затворена в себе си и съзерцателна, излъчва меланхолия, която в момента го устройва напълно. Състрадателна и предана е до крайност; тя спаси кафенето, когато той изпиваше печалбата и не идваше на работа, и й е благодарен за това. Джасмин я харесва. Разбират се чудесно, поне засега.

В приятната съботна вечер той крачи сам по тихите улички. Стига апартамента, заемащ сутерена и първия стаж на червен тухлен блок недалеч от Хампстед Хийт. Помещенията още пазят миризмата и тапетите на възрастното семейство, живяло тук преди, и той е разопаковал само най-необходимото — телевизора, видеото, стереоуредбата. Мястото изглежда старомодно, поне сега, с парапетите със заврънкулки, ужасната баня и множеството тесни стаички, но според Силви има потенциал, стига да съборят стените и да излъскат дъските на пода. Има достатъчно пространство за Джасмин и градина. Градина. Известно време той се шегуваше, че ще я павира, но и крайна сметка реши да се научи да отглежда растения и си купи книга по темата. Най-дълбоките кътчета на съзнанието му са приели идеята за улегнал живот. Скоро ще дойде ред на голфа и на спането с пижама.

Той влиза, подминава кашоните, препълнили антрето, взема си душ, отива в кухнята, поръчва тайландска храна. Ляга на канапето в дневната и започва мислено да съчинява списък от задачи, които трябва да изпълни, преди да се залови с основната.

За тесен кръг от хора някогашната безобидна дата е придобила скръбен ореол и му предстоят няколко телефонни разговора. Започва със Сю и Джим — родителите на Ема в Лийдс. Разговорът е приятен и достатъчно откровен; той им разказва за кафенето, за Джасмин; повтаря два пъти историята — за майката и за бащата.

— Е, това са всички новини — казва на Сю. — Исках само да знаете, че днес мисля за вас и се надявам да сте добре.

— Ние също мислим за теб, Декстър. Грижи се за себе си — с поразтреперен глас отговаря тя и затваря телефона.

Декстър продължава със списъка — обажда се на сестра си, на баща си, на бившата си съпруга, на дъщеря си. Разговорите са кратки, преднамерено ведри и отбягват значимостта на деня, но подтекстът е винаги един и същ: „Добре съм“. Обажда се и на Тили Килик, но тя се държи прекалено сантиментално и емоционално.

— Но наистина ли си добре, скъпи? Искам да кажа… наистина ли? Сам ли си? Добре ли се чувстваш сам? Искаш ли да наминем?

Раздразнен, той я уверява, че наистина е добре, и приключва разговора възможно най-бързо и най-любезно. Звъни и на Йън Уайтхед в Тонтън, но той слага децата да лягат, малките разбойници, и моментът не е подходящ. Йън му обещава да се обади през седмицата и дори да дойде да се видят и Декстър одобрява идеята с пълното съзнание, че няма да се осъществи. И сега, както при всички обаждания, преобладава усещането, че най-лошата буря е отминала. Декстър навярно никога няма да се чуе отново с Йън Уайтхед и това устройва и двамата.