Дейвид Никълс: Винаги в същия ден

— Малко по-добре.

— Какво е това? — Кима към чашата на Декстър — Джин?

— Вода.

— Радвам се. За вечеря мислех да хапнем супа като за по-специален случай. Ще преглътнеш ли една супа?

— Да, мисля.

Той вдига две пакетчета във въздуха — люта супа с къри или пилешка крем–супа?

Двамата се засуетяват из плесенясалата кухня — вдовци, създаващи ненужна бъркотия, за да претоплят две канчета супа. Откакто живее сам, диетата на баща му наподобява режима на амбициозен бойскаут — зрял фасул, наденички, рибни ролца; веднъж дори се похвали, че си е направил купичка желе.

Телефонът в коридора иззвънява.

— Ще вдигнеш ли? — казва баща му, мажейки масло върху нарязания бял хляб. Декстър се колебае. — Няма да те ухапе, Декстър.

Излиза в коридора и вдига. Силви е. Той сяда на стълбите. Бившата му съпруга сега живее сама; връзката й с Калъм най-сетне приключи малко преди Коледа. Споделеното нещастие и желанието да предпазят Джасмин от него неочаквано ги сближава и за пръв път, откакто се ожениха, те са почти приятели.

— Как се чувстваш?

— О, знаеш… Малко смутен. Съжалявам.

— Няма проблем.

— Помня как с татко ме настанихте във ваната.

Силви се засмива.

— Той го прие много невъзмутимо. „Няма нещо, което да не съм виждал преди“.

Декстър се усмихва и потреперва едновременно.

— Добре ли е Джасмин?

— Да, струва ми се. Ще го преглътне. Казах й, че си се натровил.

— Ще й се реванширам. Съжалявам.

— Случва се. Но не го прави пак, моля те.

Декстър издава звук, който напомня: „Няма, добре, хмм… ще видим“.

Настава мълчание.

— Трябва да приключвам, Силви. Супата ври и кипи.

— До събота вечер тогава?

— Да. Целуни Джасмин. И още веднъж — съжалявам.

Той я чува как намества слушалката.

— Всички те обичаме, Декстър.

— Без никаква причина — промърморва смутено той.

— Може би. Но въпреки това те обичаме.

След миг той оставя слушалката и сяда пред телевизора до баща си, който отпива лимонада, разредена в хомеопатични пропорции. Супата е поднесена в подноси със специални меки подложки за удобно хранене пред лаптопа — модерно изобретение, което донякъде смущава Декстър, вероятно защото майка му не би допуснала подобно нещо в дома си. Супата е гореща като лава и щипе порязаната му устна, а нарязаният бял хляб е намазан несръчно с масло — раздробен и смачкан на топки с белезникав цвят. Но, странно наистина, той е вкусен — дебелият слой масло се топи в гъстата супа и те преглъщат и гледат „Ийст Енд“ — нова мания на баща му. Докато буквите се нижат по екрана, той оставя подноса на пода, изключва звука с дистанционното и се обръща към Декстър:

— В ежегоден фестивал ли смяташ да го превърнеш?

— Още не знам. — Минава време и баща му се обръща пак към безмълвния телевизор.

— Съжалявам — казва Декстър.

— За какво?

— Е, за ваната и…

— Бих си го спестил за в бъдеще, ако нямаш нищо против. — Без да пуска звука на телевизора, той започва да прехвърля каналите. — Както и да е… и ти ще го правиш за мен скоро.

— Божичко, дано да не се налага — казва Декстър. — Не може ли Кейси да ме замести?

Баща му се усмихна и го поглежда отново.

— Не ми се четат лекции.

— И на мен не ми се слушат.

— Е, тогава ще кажа само, че според мен трябва да опиташ да живееш, сякаш Ема все още е тук. Не мислиш ли, че така е най-добре?

— Не знам дали мога.

— Е, пробвай поне. — Той посяга към дистанционното. — Какво смяташ, че правя пече десет години? — Баща му намира каквото търси и се отпуска вън фотьойла. — А! „Закон и ред“!

Тя седят и гледат телевизия в летния здрач, в стаята пълна със семейни снимки, и Декстър смутено усеща, че пак се разплаква, много тихо. Вдига дискретно, крадешком ръка към очите си, но баща му чува как си поема дъх и го поглежда.

— Добре ли си?

— Съжалявам — казва Декстър.

— Не е заради моята супа, нали?

Декстър се засмива и подсмърча.

— Май не съм изтрезнял още.

— Няма проблем — заключава баща му и се обръща пак към екрана. — „Ням свидетел“ започва в девет.

Петък, 15 юли 1988

Ранкейлър Стрийт, Единбург

Декстър се изкъпа в окаяната плесенясала баня и си облече снощната риза. Вонеше на цигари и на пот и си надяна и сакото, за да прикрие миризмата; после изстиска паста за зъби върху палеца си и си изтърка зъбите.

Влезе в кухнята при Ема Морли и Тили Килик под замания огромен плакат на „Жюл и Жим“ на Трюфо. Жан Моро се възправяше усмихнато над тях, докато похапнаха безвкусната, предизвикваща киселини закуска — препечен черен хляб със соев пастет, нещо като импровизирани мюсли. В чест на гостенина Ема бе измила старомодната кафеварка — от онези, които винаги изглеждаха мухлясали отвътре — и след първата чаша лепкава черна течност Декстър се почувства малко по-добре. Седеше мълчаливо и слушаше преднамерено шеговития разговор на съквартирантките, надянали огромните си очила като медали за храброст, и се чувстваше смътно като заложник на крайно авангардна театрална трупа. Може би все пак сгреши, че остана. Определено сгрешиха, че излязоха от спалнята. Как да я целуне пред Тили Килик, която бърбори ли, бърбори?