Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

Тост за прекрасната ми съпруга дрън-дрън-дрън-дрън.“

Беше някакво начало и схемата беше начертана. Той се зае усърдно за работа, превключвайки шрифта от „Къриър“ на „Ариел“ и накрая на „Таймс Ню Роман“ и пак на „Къриър“, маркира целия текст и го итализира, преброи думите, форматира параграфите, за да изглежда по-внушително.

Зарепетира на глас, използвайки текста като бележки, опитвайки се да си припомни обиграността от телевизионните си години.

„Бих искал да благодаря на всички, които дойдоха днес…“ Чу обаче как дъските над главата му проскърцаха, затвори бързо капака на лаптопа, пъхна го крадешком под канапето и грабна „Брулени хълмове“.

Гола и сънена, Ема заслиза по стълбите, спря по средата и седна, прегърнала колене. Прозя се.

— Колко е часът?

— Десет без четвърт. Диви времена, Ем.

Тя се прозя пак.

— Измори ме — засмя се. — Жребец.

— Иди се облечи.

— Ти какво правиш? — Той вдигна „Брулени хълмове“ и Ема се усмихна. — „Не мога да живея без живота си! Не мога да живея без своята душа!“. Или беше „да обичам без своя живот“? Или „да живея без своята любов“? Не помня.

— Още не съм стигнал дотам. Още чета дърдоренето на някаква си Нели.

— По-нататък става по-добре, обещавам ти.

— Припомни ми пак? Защо няма телевизор?

— За да си измисляме сами забавленията. Ела да си поговорим в леглото.

Той стана и прекоси стаята, облегна се на парапета и я целуна.

— Обещай ми повече да не ме насилваш да правим секс.

— А какво ще правим тогава?

— Знам, че звучи странно — леко сконфузено каза той, — но нямам нищо против да поиграем скрабъл.

Четвъртък, 15 юли 2004

Белсайз Парк

Нещо странно се случваше с лицето на Декстър.

Груби черни косми бяха започнали да никнат нагоре по скулите му, сливайки се със самотните сиви, пълзящи от веждите му. И сякаш това не беше достатъчно — фин блед мъх опасваше отворите на ушите и долната част на ушните му миди; мъх, който растеше за една нощ като гъба и не изпълняваше никаква роля, освен да насочва вниманието към факта, че наближава средната възраст.

Забелязваше още и олисялото чело, особено видимо след баня — две паралелни магистрали, разширяващи се постепенно към темето му, където някой ден щяха да се срещнат и всичко щеше да приключи. Подсуши косата си с хавлията, после я приглади насам-натам с пръсти, за да прикрие магистралите.

Нещо странно се случваше с врата на Декстър. Под брадичката му се бе образувала отпусната торбичка — клеймото на срама — като обърната яка на поло блуза. Застанал гол пред огледалото в банята, той я натисна с длан, сякаш да я прибере на мястото й. Все едно живееше в рухваща къща — всяка сутрин се събуждаше и оглеждаше стените за нови пукнатини. Плътта му се смъкваше от скелета — типично телосложение на човек, отдавна забравил да посещава фитнеса. Беше започнал да пуска шкембенце и — най-гротескното — нещо се случваше със зърната на гърдите му. Вече не можеше да си позволи да носи тесни ризи и пуловери, защото те изпъкваха като мидички — женствени и противни. Също така изглеждаше абсурдно във всякакви дрехи с качулки и миналата седмица се улови как като хипнотизиран слуша „Време за градинарство“. След две седмици щеше да навърши четирийсет.

Поклати глава и си каза, че не е чак толкова катастрофално. Ако се обърнеше и се погледнеше ненадейно, извил глава по определен начин и глътнал корем, все още можеше да мине, да речем, за трийсет и седем годишен? Запазил част от някогашната суета, той съзнаваше, че все още е необичайно представителен мъж, но вече никой не го наричаше красив, а той винаги беше смятал, че ще остарява по-добре от това. Надяваше се да остарява като кинозвезда — жилест, с изострени черти и посивели слепоочия, помъдрял. Всъщност остаряваше като телевизионен водещ. Бивш телевизионен водещ. Бивш телевизионен водещ с два брака, който прекалява със сиренето.

Ема влезе гола от спалнята и той започна да си мие зъбите — друга мания; смяташе, че има старчески дъх и никога вече няма да усети свежест в устата си.

— Надебелявам — промърмори с пълна с пяна уста.

— Нищо подобно — отвърна тя не особено убедително.

— Напротив — виж.

— Яж по-малко сирене тогава.

— Не чух ли да казваш, че не съм напълнял?

— Ако се чувстваш напълнял, значи си напълнял.

— И не прекалявам със сиренето. Метаболизмът ми се забавя, това е.

— Тогава тренирай. Ходи на фитнес. Идвай да плуваш с мен.