Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

Наблюдавайки го през погледа на близките си, Ема се гордееше с него. Той намигаше на Сю, държеше се по момчешки забавно с племенниците й, изглеждаше искрено заинтригуван от въдицата за шарани на баща й и от шансовете на „Манчестър Юнайтед“ да спечели Лигата. Само сестрата на Ема беше недоверчива към чара и прямотата му. Вече разведена и с две момчета, жлъчна и постоянно изтощена, Мериан не беше в настроение за нова сватба. Размениха по няколко думи, докато миеха чиниите.

— Защо мама чурулика така идиотски, ето това не разбирам.

— Харесва го. — Ема я сръга с лакът. — И ти го харесваш, нали?

— Симпатичен е. Харесвам го. Но не говореха ли, че е прословут развратник?

— Отдавна. Може би. Но сега не е.

Мериан изсумтя и даде да се разбере, че едвам се сдържа да не напомни поговорката за вълците и тяхната козина.

Отказаха се да търсят водопада и подкараха към местната кръчма, където похапнаха пържени картофки и изиграха оспорвана среща на билярд.

— Сестра ти май не ме харесва особено — каза Декстър, подреждайки топките за решителния гейм.

— Харесва те, разбира се.

— Почти не ми проговори.

— Срамежлива е и малко намусена. Такава си е нашата сестричка.

Декстър се усмихна.

— Акцентът ти.

— Какво?

— Откакто сме тук, говориш като заклета севернячка.

— Така ли?

— Още щом свихме по М1.

— Не те дразни, нали?

— Никак. Кой започва?

Ема спечели и те тръгнаха към вилата във вечерния здрач, замаяни и сантиментални от бирата на празен стомах. „Работна ваканция“, така го нарекоха; планираха да прекарват дните заедно, а Ема да работи нощем, но екскурзията съвпадна с най-плодовития период от цикъла й, та бяха длъжни да се възползват от благоприятната възможност.

— Какво? Пак ли? — промърмори Декстър, когато тя затвори вратата и го целуна.

— Само ако искаш.

— Няма проблем. Само дето се чувствам като… като жребец за разплод или нещо такова.

— О, съвсем вярно чувство. Съвсем вярно.

В девет Ема вече спеше в голямото неудобно легло. Навън още светлееше и Декстър полежа, заслушан в дишането й, взрян през прозореца в малкия правоъгълник пурпурна морава. Сънят не идваше и той стана тихо, облече се и слезе тихо в кухнята, където се възнагради с чаша вино и се запита какво ще правят утре. Декстър, свикнал с оживения Оксфордшир, се изнервяше от изолацията. Беше твърде смело да се надява на радиовръзка, а в брошурата вилата гордо изтъкваше и липсата на телевизор и тишината го потискаше. Пусна си „Телониъс Монк“ на айпода — напоследък все по-често слушаше джаз — седна на канапето, вдигайки облак прах, и си взе книгата. Полушеговито Ема му беше купила „Брулени хълмове“, но романът му се струваше напълно нечетивен и вместо това той посегна към лаптопа, отвори го и впери поглед в екрана.

Папката, наречена „Лични документи“, съдържаше друга папка, наречена „Разни“, в която се криеше файл от само 40 КВ, наречен „речзаголемияден.док“; текстът на сватбената му реч. Ужасът от баналното, несвързано, полуимпровизирано представление, което изнесе на предишната си сватба, още го глождеше и той се бе зарекъл този път да не повтаря грешката и да се подготви отрано.

Засега целият текст изглеждаше по следния начин:

„След вихрен романс и прочее…

Как се срещнахме. В същия университет, но така и не се запознахме. Но съм я забелязвал — винаги гневна за нещо, отвратителна прическа. Да покажа снимки? Мислеше ме за парвеню. Винаги в дънки, или си въобразявам? Запознахме се на финала. Нарече татко фашист.

Страхотна приятелка. АЗ се държах като идиот. Понякога не виждам пред носа си (изтъркано).

Как да опиша Ем. Много качества. Забавна, интелигентна. Добра танцьорка, когато се реши, но ужасен готвач. Музикален вкус. Спорим. Но накрая винаги се разсмиваме. Красива, но невинаги го съзнава и прочее, и прочее.

Разбира се прекрасно с Джаз и дори с бившата ми съпруга!! Хо-хо-ха. Всички я обичат.

Изгубихме се за известно време… Нещо за Париж.

Най-сетне заедно, вихрен романс от почти петнайсет години и най-после всичко си идва на мястото. Всички приятели казваха: «Казвах ти». По-щастлив от всякога.

Пауза, докато гостите повръщат в унисон.

Втори брак. Този път нещата трябва да потръгнат. Благодарност на организаторите. Благодарност на Сю и Джим, че ме приеха радушно. Чувстват се сигурно като почетни северняци на сцената? Телеграми? Отсъстващи приятели. Съжалявам, че мама не е тук. Щеше да одобри. Най-после!