Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

Ема и Калъм си кимват през стъклото на джипа. Етикетът на изневярата, раздялата и развода напомня малко на игрално поле, но границата между съюзниците и враговете е ясно очертана и макар да го познава от почти двайсет години, Ема вече няма право да разговаря директно с него. От друга страна, с бившата съпруга Силви са установили привидно ведър и спокоен диалог, но неприязънта се стеле помежду им като лятна мараня.

— Съжалявам! — казва Силви и спуска дългите см крака върху тротоара. — Дребен спор относно количеството куфари, които носим.

— Екскурзиите понякога изнервят — безсмислено отвръща Ема.

Разкопчават колана на Джасмин и тя се втурва да прегърне Ема; притиска лице към врата й, увива слабичките си крачета около кръста й. Ема се усмихва малко смутено, сякаш да каже: „Какво да направя?“, и Силви се усмихва — толкова сковано и неестествено, сякаш е оформила мимиката с пръсти.

— Къде е татко? — пита Джасмин във врата на Ема.

— На работа е, скоро ще се върне.

Ема и Силви си разменят по още една усмивка.

— Как вървят нещата? — пита Силви. — С кафенето?

— Много добре, наистина много добре.

— Е, съжалявам, че няма да го видя. Изпрати му поздрави.

Мълчание. Калъм я пришпорва с ръмжене на двигател.

— Ще влезеш ли? — пита Ема, но знае отговора.

— Не, трябва да тръгваме.

— Къде щяхте да ходите?

— В Мексико.

— Мексико. Чудесно.

— Била ли си в Мексико?

— Не, но навремето работех в мексикански ресторант.

Силви цъква отчетливо с език, а гласът на Калъм долита от предната седалка.

— Хайде! Ще попаднем в задръстването!

Джасмин се връща в колата за сбогуването, заръките да е послушна и да не гледа много телевизия, а Ема дискретно внася багажа й вътре — бонбоненорозов куфар на колелца и раничка панда. Когато се връща, Джасмин я очаква сериозно на тротоара, притиснала купчина книжки към гърдите си. Тя е красива, елегантна, безупречна, с леко меланхолично изражение, дъщеря на майка си от главата до петите, пълна противоположност на Ема.

— Трябва да тръгваме. Напоследък опашките по летищата са кошмарни. — Силви прибира дългите си крака колата, все едно сгъва ножче. Калъм се взира напред.

— Е, приятно прекарване в Мексико. Наслаждавайте се на шнорхелите.

— На гмуркането. Децата плуват с шнорхели — казва Силви непреднамерено грубо.

Ема настръхва.

— Съжалявам. На гмуркането! И внимавайте да не се удавите!

Силви вдига вежди, устните й оформят миниатюрно „о“ и Ема се чуди какво да добави. „Не се шегувам, Силви. Наистина не искам да се удавите“. Твърде късно, оплела е конците, илюзорната дружелюбност се изпарява. Силви целува Джасмин по темето, захлопва вратата на джипа и потегля.

Ема и Джасмин махат за довиждане.

— Е, Мин, татко ще се върне чак в шест. Какво ти се прави?

— Не знам.

— Рано е. Да отидем ли в зоопарка?

Джасмин кима енергично. Ема има семеен пропуск за зоопарка. Влиза в апартамента да се приготви за поредния следобед с дъщерята на друг човек.

В голямата черна кола бившата госпожа Мейхю седи със скръстени ръце, облегнала чело в затъмненото стъкло, свила крака на седалката, и слуша как Калъм ругае трафика по Юстън Роуд. Напоследък разговарят рядко, само крещят и съскат, и тази екскурзия, както останалите, е опит да изгладят нещата.

Последната година не беше най-успешната в живота й. Калъм се оказа груб и злобен. Онова, което бе взела за енергичност и амбиция, в действителност беше неохота да се прибира вечер у дома. Подозира го в изневяра. Той сякаш ненавижда присъствието й в неговата къща, както и присъствието на Джасмин. Развиква й се за най-невинни детински постъпки или я отбягва напълно. Засипва я с нелепи лозунги: „Quid pro quo 17 17 Буквално — „това за онова“(лат.); означава най-общо равностойна размяна на стоки и услуги; танго за танго; услуга за услуга. — Б.ред , Джасмин, quid pro quo“. Тя е на две и половина, за бога! При цялата си негодност и безотговорност, Декстър поне беше внимателен, твърде внимателен понякога. Калъм се отнася към Джасмин като към служител, който не се справя с работата. И роднините й, които бяха предпазливи с Декстър, откровено презират Калъм.

Сега бившият й съпруг е винаги усмихнат и тръби колко е щастлив като фанатичен член на религиозна секта. Подхвърля Джасмин във въздуха, носи я на конче, при всяка възможност демонстрира какъв прекрасен баща е станал. И тази персона Ема… Джасмин непрекъснато повтаря „Ема това“, „Ема онова“ и как Ема е най-най-добрата й приятелка. Носи вкъщи макарони, залепени за цветен картон, и обяснява, че това е Ема, и разказва как са ходили заедно в зоопарка. Имали семеен пропуск. За бога, каква непоносимо самодоволна двойка — Декс и Ем, Ем и Декс. Декстър със смешното си магазинче — Калъм вече е открил четирийсет и осем клона на „Природно препитание“ — и Ема с вечния велосипед и наедрелия ханш, със студентското си поведение и проклетото присмехулно изражение. На Силви й се струва зловещо и пресметливо как Ема се издигна от позицията на кръстница до мащеха, сякаш през цялото време е дебнела зад кулисите и е изчаквала да излезе на сцената. „Внимавайте да не се удавите!“ Нагла крава.