Дейвид Никълс - Винаги в същия ден

— Силви ще остави Джасмин в четири — казва той. — Ще се върна в шест. Сигурна ли си, че можеш да я посрещнеш?

— Да, разбира се.

— И Джасмин не те притеснява?

— Не. Ще отидем в зоопарка или нещо такова.

Те се целуват отново и тя отива на работа и той отива на работа и денят отминава по-бързо от всякога.

Работа. Той работи отново. Има самостоятелен бизнес. Макар „бизнес“ да е попресилено за малкото му кафене с щанд за деликатеси на улица с жилищни блокове между Хайгейт и Арчуей.

Идеята се роди в Париж през дългото странно лято, когато разглобиха живота му и го сглобиха наново. Идеята хрумна на Ема, докато седяха на открито в кафене край Парк де Бют Шомон.

— Харесваш гастрономията — каза Ема. — Разбираш от вина. Може да продаваш насипно хубаво кафе, вносни сирена, всичко, което е модерно напоследък. Не претенциозно или помпозно, просто симпатично магазинче с маси на открито през лятото.

Отначало той настръхна при думата „магазин“, неспособен да си се представи като „магазинер“, или още по-зле — „бакалин“. Но „специалист по вносни храни“ му прозвуча по-убедително. Реши да си го представи като кафе-ресторант, който освен това продава хранителни продукти. А себе си — като предприемач.

И така, в края на септември, когато Париж най-после, най-после започна да губи част от блясъка си, те се върнаха заедно с влака. С лек тен и в нови дрехи, вървяха ръка за ръка по перона и се чувстваха така, сякаш пристигат за пръв път в Лондон, въоръжени с планове и проекти, воля и амбиция.

Приятелите им кимаха мъдро, все едно открай време са си знаели. Ема бе представена за втори път на бащата на Декстър.

— Помня, разбира се. Нарече ме фашист.

И те споделиха идеята за новия бизнес с надеждата да прояви интерес и да помогне при финансирането. Когато Алисън почина, стана ясно, че Декстър ще получи известна сума в подходящ момент, и сега моментът изглеждаше подходящ. Без да го изрича гласно, Стивън Мейхю смяташе, че синът му ще изгуби всичко до последното пени, но бе готов да заплати цената, стига никога, никога повече да не го вижда по телевизията. Присъствието на Ема също помогна. Бащата на Декстър харесваше Ема и за пръв път от няколко години откри, че харесва сина си заради нея.

Намериха заедно мястото. Магазин за видеокасети под наем, вече аномалия с прашните си рафтове, склонен да закрие призрачното си съществуване. След един последен подтик от страна на Ема Декстър нае магазина за дванайсетмесечен срок. През дългия влажен януари те разглобиха металните рафтове и раздадоха останалите касети с филми на Стивън Сегал на благотворителните магазини. Свалиха тапетите и боядисаха стените в кремаво, сложиха дървена ламперия, обиколиха фалирали ресторанти и кафенета и откриха прилична машина за кафе, хладилни шкафове, фризери със стъклени витрини. Всички тези претърпели крах начинания му припомниха какъв е залогът и колко голяма е вероятността да се провали.

Но през цялото време Ема беше до него, поощрявайки го, убеждаваше го, че не е сгрешил. Брокерите твърдяха, че кварталът е перспективен, предпочитан от млади професионалисти, които разбират стойността на думата „занаятчийство“, клиенти, готови да платят щедро за бурканче пастет от гъши дроб, за хляб с неведома форма или за бучка козе сирене колкото топка за скуош. Обещаваха, че кафенето ще се превърне в сборен пункт на писатели, които ще идват тук да пишат демонстративно романите си.

През първия пролетен ден те седнаха на слънце на тротоара пред полуремонтирания магазин и изготвиха списък с вероятни имена. Шеговити съчетания от думи като „Кафезин“, „Париж“, но произнасяно „Пари“ и накрая се спряха на „Белвил Кафе“ — френски повей на юг от А1. Декстър основа компания, втората след „Мейхем Ти Ви“, а Ема му беше секретарка и — със скромен, но съществен принос — съдружник. Първите две книги за Джули Крискол бяха започнали да носят печалба, както и анимационните телевизионни серии. Заговори се за продажба на несесери и картички за рождени дни, дори за издаване на списание. Несъмнено в момента беше, както би се изразила майка й, „състоятелна“. След дълго прочистване на гърлото тя се оказа в странното, леко стъписващо положение да предлага на Декстър финансова помощ. След дълго пристъпване от крак на крак, той прие.

Отвориха през април и през първите шест седмици той стоеше пред тезгяха от тъмно дърво, наблюдаваше как хората влизат, оглеждат се, присвиват ноздри и излизат. После обаче мълвата се разнесе, нещата потръгнаха и той успя да наеме персонал. Привлече постоянна клиентела, започна дори да се забавлява.