Джоан Харис - Крайбрежие

Геноле най-после пуснаха в ход плана си за купуване на нова лодка. „Елеанор 2“ беше построена на континента, в една корабостроителница край Порник, и в продължение на седмици не чувахме от тях нищо друго, освен отчети за това как върви работата. Това щеше да бъде островна лодка като предишната, бърза и с висок кил, с две мачти и четириъгълното платно, характерно за островите. Ален не ни каза колко ще струва, но с промяната на теченията беше оптимист, че лодката скоро ще се изплати. Гислен като че ли бе по-малко ентусиазиран — той постоянно се заглеждаше по реклами на моторници и „Зодиаци“, — но се радваше от перспективата да спечели пари. Аз се надявах тази нова лодка да не предизвика носталгични асоциации у баща ми въпреки името си, тайно се молех Геноле да изберат друго име. Дебелия Жан обаче не изглеждаше развълнуван от разказите за напредъка в работата по „Елеанор 2“ и аз започнах да си мисля, че съм прекалено чувствителна по въпроса.

Плаващият риф се сдоби със свое име — Бушу 12 12 Галено от тапа, запушалка (фр.) — Бел.прев. — и два фара, по един от всяка страна, за да показват положението му нощем.

Бастоне, които още бяха в примирие с Геноле, но си пазеха гърба, се радваха на рекордно голям улов. Аристид победоносно обяви, че миналата седмица Ксавие уловил шестнайсет омара и ги продал на един усиниерец — братовчед на кмета и собственик на „Ла Маре“, морски ресторант край плажа — за петдесет франка парчето.

— През юли ще очакват голям наплив от туристи — каза ми той с мрачно задоволство. — Скоро този ресторант ще гъмжи от хора. Собственикът мисли, че по време на сезона ще продава по пет-шест омара на вечер, та иска да ги купи сега, да ги сложи в своя рибарник и да чака, докато цените скочат — Аристид се подсмихна. — Е, не пречи и ние да направим същото. Момчето ми ще построи наш рибарник там, в залива. По-евтино е, отколкото да купуваш аквариуми, а зад подходящи мрежи омарите няма да избягат. Можем да ги държим вътре живи, дори най-малките — така няма да се налага да ги изхвърляме, — а когато му дойде времето, ще ги продадем на висока цена. Ще ги вържем, за да не се бият. Приливът ще докарва храната им право от морето. Добра идея, а? — старецът потри ръце. — Ние, саланци, все още можем да научим усиниерците на това-онова.

— Със сигурност можете — отбелязах аз учудено. — Много предприемчиво от ваша страна, мосю Бастоне.

— Нали? Хе! — Аристид изглеждаше поласкан. — Реших, че е крайно време да помислим сами за себе си. Да натрупаме малко пари за момчето. Не можем да очакваме, че младеж като него ще живее без пари, особено след като мисли да се задоми.

Сетих се за Мерседес и се усмихнах.

— И това не е единственото — каза Аристид. — Няма да познаеш кой ще ми бъде съдружник, когато лодката му стане готова — аз го погледнах в очакване. — Матиас Геноле — той се усмихна на изненадата ми и старческите му сини очи грейнаха. — Реших, че това ще бъде някакво начало — каза Аристид, извади цигара и я запали. — Обзалагам се, че малцина на острова са предполагали, че ще видят Бастоне и Геноле да работят заедно. Но това е бизнес. Ще работим заедно — две лодки, пет човека, — ще ловим кефал, стриди и омари. Ще направим цяло състояние. Като работим сами, само се надпреварваме и даваме добър повод на усиниерци да се смеят за наша сметка — Аристид дръпна от цигарата и се облегна назад, като намести дървения си крак в по-удобно положение. — Изненадах те, а? — попита той.

Повече от това. Да изостави враждата между семействата, наследена от поколения, и така радикално да промени начина си на работа — шест месеца по-рано не бих повярвала, че е възможно.

Ако не друго, това окончателно ме убеди, че Бастоне нямаха нищо общо със загубата на „Елеанор“. Тоанет беше изказала подобно предположение, Флин бе потвърдил подозренията ми и оттогава в съзнанието ми се бе загнездила несигурност. Но сега вече можех окончателно да я отхвърля. Направих го с удоволствие и с дълбоко чувство на облекчение. Каквото и да беше причинило изчезването на „Елеанор“, Аристид нямаше нищо общо. Изведнъж изпитах симпатия към този груб стар човек и го потупах дружески по рамото.

— Това заслужава чашка дьовиноаз — казах му. — Аз черпя.

Аристид смачка цигарата си в пепелника.

— Няма да откажа.

Идването на сестра ми за Коледа предизвика известно въодушевление. Не само заради момчетата, които спечелиха възхищението на всички от Поент Гризнос до Лез Имортел, но най-вече защото това обнадежди онези, които още чакаха. Докато моето завръщане възбуди подозрения, нейното — предвид времето, което бе избрала, момчетата и обещанието за по-добро бъдеще — предизвика единствено одобрение. Дори бракът й с усиниерец се възприемаше добре: Марен Брисман беше богат — или поне чичо му беше, и поради липсата на други роднини се предполагаше, че Марен ще наследи всичко. Всички смятаха, че Адриен се е наредила много добре.