Замръзвам!
(Отправя се към вратата.)
Хайде! Да!
(Отново се спира.)
Не искам в този студ.
МАГЕЛОНА
Вън чукат.
САЛТАБАДИЛ
Покрива скрипти под вятър луд!
БЛАНШ ( почуква отново )
Не! Чукат.
САЛТАБАДИЛ
Странно!
МАГЕЛОНА ( към Бланш )
Хей!
(На Салтабадил.)
Навънка момък чака.
БЛАНШ
Подслон за през нощта!
САЛТАБАДИЛ
Ще си поспи хлапака.
МАГЕЛОНА
Ще бъде дълга нощ…
БЛАНШ
Отваряйте!
САЛТАБАДИЛ
Потрай!
(На Магелона.)
Дай ножа бързо тук да го подостря. Дай!
Магелона му дава ножа. Салтабадил го точи в острието на един сърп.
БЛАНШ
Изострят ножа те. Небе, та аз ги чувам!
МАГЕЛОНА
Той чука върху гроб…
БЛАНШ
Ужасно се страхувам!
Как? Значи ще умра?
(Пада на колене.)
О, боже, в този час,
отивайки към теб, прощавам всички аз.
О, татко! Господи! Простете също краля,
когото и сега обичам аз и жаля.
И всички — дявола и този прокълнат,
причакващ ме със нож във своя тъмен свят.
Ще се пожертвам аз за тоз неблагодарен!
И нека бъде той щастлив и лъчезарен —
да ме забрави мен, да дългоденства той!
За него аз сега умирам. Боже мой!
(Изправя се.)
Човекът е готов!
(Отива отново и чука на вратата.)
МАГЕЛОНА ( на Салтабадил )
Досаждаш. Много стана.
САЛТАБАДИЛ ( пробва острието на ножа върху масата )
Тук, зад вратата, аз във сянка ще застана.
БЛАНШ
Аз чувам всичко. О!
Салтабадил застава зад вратата така, че влизащият да не го забележи, а в същото време да бъде достъпен за зрителя.
МАГЕЛОНА ( на Салтабадил )
Ти дай ми знак оттам.
САЛТАБАДИЛ ( зад вратата, с нож в ръката )
Отваряй!
МАГЕЛОНА ( отваря на Бланш )
Влезте.
БЛАНШ ( настрана )
Той ще ме измъчи, знам…
(Отстъпва.)
МАГЕЛОНА
Къде сте?
БЛАНШ ( с ужас, настрана )
Двама са — и действат с общи сили.
Прости ми, господи! Прости ми, татко мили!
(Влиза.)
В момента, когато тя прекрачва прага, Салтабадил замахва с ножа. Завесата пада.
Същият декор. Но когато завесата се вдигне, къщата на Салтабадил е напълно скрита за погледа на публиката. Вратата и прозорците са със спуснати капаци. В тях няма никаква светлина. Пълен мрак.
Трибуле, сам, излиза бавно напред от дъното на сцената, прикрит с плащ. Дъждът е престанал. Нарядко блясват мълнии и се чува далечен тътен. Трибуле е потънал в дълбок размисъл, в очите му свети мрачна радост.
ТРИБУЛЕ
И тъй, ще отмъстя! Най-после! Виждам края.
От месец чакам аз и дебна, и играя,
пролял сълзи от кръв, скрил своя собствен смут
под веселия смях и маската на шут.
(Разглежда внимателно една ниска врата в долната част на къщата.)
Вратата… Да държиш самото престъпление!
Оттам ще изнесат трупа му без съмнение.
Не е дошъл часът. Но аз дойдох в нощта.
Ще чакам, гледайки към ниската врата.
Да, точно тъй.
Гърми се.
Каква е странна тъмнината!
В небето ураган! Убийство на земята!
Тук аз съм тъй голям! Гневът ми при това
сега върви ведно на бога със гнева.
Убивам крал, превил кралете на земята,
разпръскващ със ръка мира или войната.
Той носи бремето на тоя свят велик.
Умре ли, всичко тук ще се огъне в миг.
Изтръгна ли оста — светът ще се раздруса
и моята ръка, създателка на труса,
Европа във сълзи ще потопи и тя
ще търси дълго в друг опора на света!
И ако утре бог рече от своя шатър:
— Земя, кой твой вулкан отвори своя кратер?
Кой твоя католик и твоя див осман
смущава? Дория, Карл Пети, Сюлейман 122 122 Кой твоя католик и твоя див осман смущава? Дория, Карл Пети, Сюлейман? — Франсоа I водил ожесточени войни с Карл V за господство в Северна Италия. В хода на тези войни той се присъединил към Лигата, организирана против Хабсбургите от папа Климент VII и английския крал, а през 1535 г. сключил съюз срещу Карл V с турския султан Сюлейман Великолепни . Андреа Дория стоял начело на генуезкия флот по време на италианските войни на Франсоа I и отначало поддържал французите срещу миланския херцог; но когато Франсоа I отказал да даде на Генуа обещаното злато, Дория внезапно минал на страната на Карл V.
?
Кой Цезар, кой Исус, кой воин, кой предтеча
народите в света изпраща днес под меча?
Кой в своя луд каприз разтърсва те тъй зле?
Тогава в ужас тя ще каже: „Трибуле!“
Читать дальше