Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Но остави го де! На, двайсет аз съм взел.

И десет в полунощ ще взема.

(Към Краля, учтиво.)

Бих завел

във мойта стаичка да легне господаря.

КРАЛЯТ ( смее се )

Там сигурно човек през юли цял изгаря,

в декември мръзне…

САЛТАБАДИЛ

Сам ще видите насън.

КРАЛЯТ

Да видим стаята.

Салтабадил взема лампата. Кралят, смеейки се прошепва нещо на ухото на Магелона. После двамата се изкачват по стълбата, която води към горния етаж. Салтабадил върви напред.

МАГЕЛОНА ( останала сама )

Горкият!

(Отива до един прозорец.)

Мрак е вън!

(В пролуката на таванското помещение се виждат Салтабадил и Кралят.)

САЛТАБАДИЛ ( на Краля )

Стол, масичка, легло. Дано ви бъде сгодно.

КРАЛЯТ

Тук колко стъпки са?

(Разглежда последователно леглото, масата и стола.)

Шест… девет… Превъзходно!

Но твойта мебел е на Маринян била 121 121 Но твойта мебел е на Маринян била. — Вж. бел. 25. .

Съвсем е куца.

(Приближава се до прозореца, който е с изпочупени стъкла.)

Ни прозорец, ни стъкла.

Спиш на открито. Туй е твърде прекалено,

приемаш вятъра и честно, и почтено.

(На Салтабадил, който в това време запалва нощната лампа на масата.)

Е!

САЛТАБАДИЛ

Да ви пази бог!

(Излиза и се чува как слиза бавно по стълбите.)

КРАЛЯТ ( сам, разкопчава кожения си колан с презрамник )

Ах, как съм уморен!

Да спя, в очакване на нов, по-хубав ден.

(Поставя на стола шапката и шпагата си, сваля ботушите си и се изтяга върху леглото.)

О, Магелона! Тъй ми освежи душата!

(Става.)

Надявам се, че той не е подпрял вратата.

Добре.

Отново ляга. След миг го виждаме заспал дълбоко на одъра. През това време Салтабадил и Магелона се намират в долното помещение. Бурята е почнала. Тя сипе от небето дъжд и светкавици. Всеки миг се чуват нови гръмотевични тътени. Магелона седи близо до масата с ръкоделие в ръце. Нейният брат със замислен вид допива бутилката, оставена от Краля. И двамата мълчат известно време, като че ли са заети с важни мисли.

МАГЕЛОНА ( въздиша )

Чудесен е!

САЛТАБАДИЛ

Разбира се, най-драг,

двайсет екю сега ми носи в джоба…

МАГЕЛОНА

Как?

САЛТАБАДИЛ

Двайсет екю.

МАГЕЛОНА

Но той по-скъп е.

САЛТАБАДИЛ

Кукло! Бягай

да видиш спи ли той! И дали няма шпага.

Вземи я.

Магелона се подчинява. Бурята вилнее. В дълбочината на сцената се появява Бланш, облечена в мъжки костюм за езда, с ботуши и шпори. Цялата е в черно. Тя бавно се приближава до къщурката. През това време Салтабадил пие, а Магелона с лампа в ръката разглежда внимателно заспалия Крал.

МАГЕЛОНА ( със сълзи в очите )

Бедният!

(Взема шпагата му.)

Заспал. А тъй е млад!

(Слиза долу и подава шпагата на своя брат.)

Кралят — спи на тавана; Салтабадил и Магелона — в долното помещение; Бланш — отвън.

БЛАНШ ( бавно пристъпва в тъмнината, озарена от светкавиците. Непрекъснато гърми. )

Ужасно нещо! Ах! Завива ми се свят!

Решил е да преспи във тази къща низка.

О, този страшен миг усещам все по-близко!

Простете, татко! Тук сега ви няма вас.

Ах, чувствам цялата как тръпна просто аз.

Но как ще издържа?

(Приближава се към къщата.)

Какво ще стане тука?

И как ще свърши туй? Доскоро бях неука,

не знаех бъдното, ни мъките в света,

живеех бедна аз, на скрито, сред цветя,

но хвърлена завчас в беди несправедливи —

аз виждам в срутини и чест, и дни щастливи!

Нима и любовта, трептяла в светлини,

оставя най-подир печални срутини?

И пепел след такъв голям пожар в сърцата…

Разлюбил ме е той!

(Горчиво плаче, след това повдига главата си.)

Не чух ли аз самата

сред мислите си шум? Над мене изтрещя.

Гърмеше, мисля… Ах, ужасна е нощта!

Отчаяна жена какво ли не решава!

А тъй страхлива бях…

(Забелязва светлината в къщата.)

Но тук какво ли става?

(Приближава се, после отстъпва.)

Дано, докато в страх стоя пред този праг,

не бъде някой тук убит сред тоя мрак…

Магелона и Салтабадил възобновяват разговора си в ниското помещение.

САЛТАБАДИЛ

Ех, време!

МАГЕЛОНА

Дъжд и гръм.

САЛТАБАДИЛ

И на небето значи

не са съвсем добре: един крещи, друг плаче.

БЛАНШ

О, татко, знаеш ли къде съм във нощта?

МАГЕЛОНА

Братле!

БЛАНШ ( трепва )

Говорят май.

(Отправя се, цялата трепереща, към къщата и се взира в цепнатината на стената.)