Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Но той е без душа! О, как изневерява!

Най-страшно е, че той на нея туй разправя,

което и на мен шептя очи в очи.

(Скланя глава върху гърдите на баща си.)

Тя няма срам! И тъй е нагла!

ТРИБУЛЕ ( мрачен, с глух глас )

Не плачи!

Мълчи! И остави да отмъстя!

БЛАНШ ( сломена )

Правете

каквото искате.

ТРИБУЛЕ ( с дива радост )

Благодаря!

БЛАНШ

О, спрете!

Какво замисляте?

ТРИБУЛЕ ( възбудено )

Аз всичко съм стъкмил.

Не ме възпирай ти! Че бих се задушил!

Иди у нас. Вземи каквато искаш сума.

И мъжко облекло. И никому — ни дума.

Вземи и кон. Тръгни за град Еврьо. Аз сам

ще дойда вдругиден да те намеря там.

Уших ти облекло. В сандъка до портрета

на майка ти е то. Послушай ми съвета!

Във къщи твоя кон е оседлан. Върви!

Не се завръщай, с туй шега не си прави!

Ще стане нещо тук ужасно и тревожно.

Върви!

БЛАНШ ( скована от страх )

Елате с мен, мой татко!

ТРИБУЛЕ

Невъзможно.

(Прегръща я и й дава знак да тръгне.)

БЛАНШ

Треперя!

ТРИБУЛЕ

Вдругиден!

(Прегръща я отново.)

Бланш се оттегля с несигурни крачки.

Аз нямам друг съвет!

През тази и следващата сцена в долното помещение продължава любовната игра между Краля и Магелона, които тихо си говорят и се смеят. Когато Бланш се отдалечава, Трибуле отива до парапета и прави знак. Салтабадил се появява отново. Свечерява се.

Трибуле, Салтабадил — отвън. Магелона, Кралят — в къщата.

ТРИБУЛЕ ( който брои злато пред Салтабадил )

Ти двайсет пожела. Дръж десет по-напред.

(Спира в момента, когато му ги подава.)

Той тук ли ще преспи?

САЛТАБАДИЛ ( преди да отговори, оглежда небето )

И облак се задава.

ТРИБУЛЕ ( настрана )

Той в Лувър за спане не всякога остава.

САЛТАБАДИЛ

Та само подир час ще заплющи дъждът.

Сестра ми и дъжда във къщи ще го спрат.

ТРИБУЛЕ

В дванайсет идвам.

САЛТАБАДИЛ

Туй излишен труд е само.

Аз мога в Сена сам да потопя трупа му.

ТРИБУЛЕ

Това ще сторя аз.

САЛТАБАДИЛ

Щом тъй сте пожелал.

Ще ви го дам, добре зашит в чувал.

ТРИБУЛЕ ( дава му парите )

Останалата част в дванайсет. Ще съм точен.

САЛТАБАДИЛ

А как се казваше младежът междувпрочем?

ТРИБУЛЕ

Младежът? А за мен не питаш? Знай тогаз:

той — Престъпление, Непримиримост — аз.

(Излиза.)

Същите, без Трибуле.

Салтабадил, останал сам, оглежда небето, по което се трупат облаци. Вече е почти нощ. Проблясват светкавици.

САЛТАБАДИЛ

Да, бурята расте. Градът съвсем тъмнее.

Но тъй е по-добре! Брегът ще запустее.

(Замислено.)

Помисля ли за туй, не знам дали съм прав,

но никой мой клиент не е напълно здрав.

Не ме е грижа. Ха, не искам и да зная.

(Оглежда небето и поклаща глава.)

През това време Кралят весело се закача с Магелона.

КРАЛЯТ ( опитва се да обгърне талията й )

Момиче!

МАГЕЛОНА ( изплъзва се )

Стойте!

КРАЛЯТ

О! Че дръпната е тая!

МАГЕЛОНА ( пее )

Никой цвят, в април цъфтял,

вино в буре не е дал.

КРАЛЯТ

О, рамене! Ръце! Какво телосложение!

Мил враг, на Юпитер пленително творение!

Защо, Венера, щом тъй бог те е създал,

във твойта плът сърце на турчин ти е дал?

МАГЕЛОНА

Тра-ла-ла-ла-ла-ла!

(Отблъсква отново Краля.)

Не! Брат ми…

Влиза Салтабадил и затваря вратата след себе си.

КРАЛЯТ

Нека види.

Чува се далечен гръмотевичен тътен.

МАГЕЛОНА

Гърми.

САЛТАБАДИЛ

Чудесен дъжд ще плисне. Ето, иде!

КРАЛЯТ ( удря Салтабадил по рамото )

Да си вали. Та аз прекрасно бих поспал

във твойта стая тук.

МАГЕЛОНА ( иронично )

Щом тъй сте пожелал.

Преструва се на крал! Но близките ви може

да се тревожат!

Салтабадил я дърпа за ръката, като й прави знаци.

КРАЛЯТ

Не. Аз нямам никой. Боже!

Ни баба, ни дете.

САЛТАБАДИЛ ( настрана )

Чудесно!

Дъждът започва да пада на едри капки. Тъмна нощ.

КРАЛЯТ ( на Салтабадил )

Ти ще спиш

в конюшнята или където щеш. Сам виж.

САЛТАБАДИЛ ( покланя се )

Мерси!

МАГЕЛОНА ( запалва лампа, на Краля, тихо и много бързо )

Върви си!

КРАЛЯТ ( смее се гръмко )

Не. Брей, дявол да го вземе,

не пъдят и поет дори в такова време!

(Отправя се към прозореца и гледа.)

САЛТАБАДИЛ ( показва на Магелона златото, говори й тихо )