Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

… Майорка той държи под острия си нокът, а и на Тенериф… — Майорка , най-големият от Балеарските острови; Тенериф , най-обширният и богат от Канарските острови.

… Бразилия от нас без битка се откърти… — Бразилия се възползва от бунта на херцог Де Браганса (вж. бел. 7), отделя се от Испания и става португалска колония (1640).

Елзас ни бе отнет… Щайнфорд във Люксембург и после Франшконте, Ормуз и Русийон и Гоа в океана. От Фернанбуко пък и помен не остана. — Елзас е присъединен към Франция по силата на Вестфалския мирен договор (1648). По времето на Карлос II (1665–1700) Испания, която до този момент владеела Южна Нидерландия (част от днешна Белгия), загубва Щайнфорд (1681), след това графство Франшконте (1678). Провинция Русийон е отстъпена на Франция през 1659 г. по силата на Пиренейския мирен договор. Остров Ормуз в Индийския океан е отнет от Испания през 1623 г. От 1640 г. индийският град Гоа е португалска провинция, Фернанбуко , пристанищен град в Бразилия.

Баварският дофен умира. — Синът на Максимилиян II, Емануил , умира на 8 февруари 1699 г. на осемгодишна възраст.

Медина във разврат Неапол цял удавя… — Херцог Медина-Чели, едновременно вицекрал на Неапол и главнокомандващ войските; известен прахосник и развратник, той размирявал двора с прищевките си.

… безочлив Водемон Милано разпродава. — Шарл-Анри дьо Водемон , владетелят на Милано, бил испански гранд, но водел политика в полза на френския крал Луи XIV. В случая се намеква за опитите му да върне областта Лорен на Франция, като я замени срещу Милано.

Карл Пети — вж. бел. 7 към „Ернани“.

Д’Аркур — Херцог Д’Аркур (1654–1718), назначен от Луи XIV за посланик на Франция в Мадрид през 1697 г.; правел опити да възстанови на испанския престол френската кралска династия в лицето на Анжуйския херцог.

… в стената издълбан от Филип Трети. — Фелипе III, крал на Испания (1598–1621), с неразумната си политика предизвиква стопанска разруха в страната.

… граф Арах ме точно информира… — Граф Харах (1637–1706), дипломатически представител на германския император в испанския кралски двор, съперник на Д’Аркур за политическо влияние.

… а ерцхерцогът щом си много позволи, ще имаме война. — Германският император Леополд I издигал като кандидат за испанския престол своя син ерцхерцог Карл. В това отношение срещал съпротивата на Луи XIV, който се стремял да направи внука си испански крал. Последвалата след смъртта на Карл II „война за испанското наследство“ (1701–1713) завършила с възкачването на престола на френския принц.