Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Данден, Сганарел — персонажи от комедии на Молиер, ревнивци, измамени от жените си.

Honest Jago! (Англ.) Реплика на Отело от едноименната трагедия на Шекспир: Честни Яго (когото виждам явно огорчен)… (II действие, III сцена, превод Валери Петров.)

Mulier formosa superne (лат.). — Жената, горе прекрасна (завърши с опашка на риба…). (Хораций, „Поетическо изкуство“, V, IV, превод Георги Батаклиев.)

Пиер Брантом (1538–1614) — френски писател, автор на мемоари, в които се рисува колоритна картина на придворния живот и нрави от това време. Съчинението му „Животът на прославени мъже и на велики пълководци“ е един от основните източници на Юго при работата му над „Кралят се забавлява“.

Клеман Маро (1496–1544) — френски поет, камериер при Франсоа I, след това придворен поет на Маргьорит дьо Навар, сестрата на Франсоа I; автор на изящни жизнерадостни стихове, в които отразява нравите на придворното общество.

В писанието ви за Пешиер… — Автор на поемата за обсадата на Пешиер (1509) е бащата на Клеман Маро — Жан Маро, заемал при Франсоа I длъжността кралски историограф.

… при някой друг Бедфорд… — Джон Ланкастърски, херцог Бедфорд (1389–1435) — син на английския крал Хенри IV, протектор на Англия и регент на Франция по време на Стогодишната война; водил борба срещу Жана д’Арк — оттук и намекът за обсадата на Кале от англичаните, където Жана д’Арк командвала отряд.

На моята сестра иди кажи го… — Сестрата на Франсоа I Маргьорит д’Ангулем или Дьо Навар (1492–1549), кралица на Навара; високо ерудирана поетеса и писателка, авторка на сборника „Хептамерон“, покровителка на изкуствата и литературата; подслонявала в замъците си известни учени хуманисти, някои от които били преследвани като еретици.

… парите отивали в Навара… — Вж. бел. 16. Кралство Навара било независимо от Франция, макар че в определени периоди имали един и същ крал.

Да стигна бос до Грев… — Авторът има предвид площадът пред днешното парижко кметство, известен с това, че там се изпълнявали всички смъртни присъди от 1310 до 1830 г.

… вие, Франсоа дьо Валоа… — Франсоа I принадлежи към кралската династия Валоа която е на престола във Франция от 1328 до 1589 г.

… посветен за рицар от Байар… — Пиер дю Терай сеньор Дьо Байар (1476–1524) известен като „безукорният и безстрашен рицар“. В битката при Мариняно през 1515 г. (вж. бел. 25) той се биел редом с краля, който го помолил да го посвети в рицарство на бойното поле.

А у нас сестра ми Магелона… — Вероятно Юго е заимствал името на Магелона от средновековните разкази и предания за хубавата Магелона в Пиер дьо Прованс.

Трептяща грация, опряна върху Сила… — Според католическата догматика главните християнски добродетели са; Сила, Вяра, Надежда и Милосърдие.

Но твойта мебел е на Маринян била. — Вж. бел. 25.

Кой твоя католик и твоя див осман смущава? Дория, Карл Пети, Сюлейман? — Франсоа I водил ожесточени войни с Карл V за господство в Северна Италия. В хода на тези войни той се присъединил към Лигата, организирана против Хабсбургите от папа Климент VII и английския крал, а през 1535 г. сключил съюз срещу Карл V с турския султан Сюлейман Великолепни . Андреа Дория стоял начело на генуезкия флот по време на италианските войни на Франсоа I и отначало поддържал французите срещу миланския херцог; но когато Франсоа I отказал да даде на Генуа обещаното злато, Дория внезапно минал на страната на Карл V.

… той, който цяла нощ при Маринян… — Битката при Мариняно (преводачът е възприел френската транскрипция поради ритмични съображения) се е състояла през 1515 г. между войските на Франсоа I и обединената армия на миланския херцог и на швейцарците, разпореждащи се по онова време в Северна Италия. Победата, извоювана в това сражение от Франсоа I е важен етап в борбата на френските крале за Миланското херцогство.

Действащи лица — много от персонажите в пиесата са исторически личности. Симон Рьонар (умр. в 1575 г.) — испански дипломат, посланик на Карл V при двора на Мария Тюдор. Лорд Клинтън — английски адмирал, приближен на Мария Тюдор; през 1554 г. участвал в потушаването на въстанието на Томас Уайът (вж. бел. 21). Лорд Монтагю — придворен на Мария Тюдор, водил по нейна заръка преговори с папата за възстановяване на католицизма в Англия. Лорд Гардинър , епископ на Уинчестър — активен деец на католическата църква. При Едуард VI бил хвърлен в затвора; при Мария Тюдор придобил голямо политическо влияние и станал лорд-канцлер на Англия.