Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

… храненикът на кардинал Дьо Гранвел… — Антоан дьо Гранвел (1517–1586), френски кардинал, държавен деец, министър по време на управлението на Карл V и Филип II.

Преводът на „Руи Блас“, дело на покойния наш преводач от френски език Димитър Симидов, е взет от петтомното издание „Избрани произведения“ на Виктор Юго („Народна култура“, 1967 г.) и се печата без промени. Транскрипциите на испанските лични и собствени имена и топоними, някои от които следват една остаряла вече традиция, са запазени в драмата, тъй като коригирането им би довело до нарушаване на метриката и съответно до нанасяне на нови поправки, недопустими от гледна точка на преводаческата етика.

Действащи лица — по-голямата част от имената Юго е почерпал от историческите източници, най-вече от многотомното съчинение на френския историк от втората половина на XVII в. Жан дьо Верак „Днешното положение на Испания“: дон Салуст де Басан, дон Сесар де Басан (в превода дон Цезар де Басан), дон Гуритан, граф Де Кампореал, маркиз Де Санта Крус, граф Алба . Независимо от това характерите на лицата, фигуриращи под тези имена в драмата, са плод на творческа измислица. Мария Нойбургска , кралица на Испания, дъщеря на баварския курфюрст Вилхелм-Филип, встъпила в брак с Карлос ІІ през 1690 г., по-малко от година след смъртта на първата му жена, френската принцеса Луиз д’Орлеан. В противоположност на нея, Мария Нойбургска била крайно непопулярна в Испания, херцогиня Албукеркска — придворна дама не на Мария Нойбургска, а на Луиз д’Орлеан. Алкад — вж. бел. 38 към „Марион Дьолорм“. Алгуасил — съдебен пристав.

Сиреч пред стила. Защото действието може в много случаи да се изрази чрез самото действие, докато страстите и характерите, с малки изключения, се изразяват само чрез словото. И тъй, словото на сцената, твърдо установеното, а не витаещото слово, е стилът. Нека всяко действащо лице говори така, както трябва да говори. Sibi constet — както казва Хораций. — Всичко е там. — Б.а.

… Карлос II Испански не е личност, а сянка. — Карлос II (управлявал от 1665 до 1700 г.), един от най-бездарните владетели в историята на страната. Възкачил се на престола на седемгодишна възраст, до пълнолетието си той остава послушно оръдие в ръцете на майка си Ана Австрийска на духовенството и министрите. Карлос бил женен два пъти — за Луиз д’Орлеан, а след нейната смърт за Ана Нойбургска (изобразена в драмата на Юго) Останал без наследници, със смъртта му династията на Хабсбургите угасва в Испания.

… Луи XIV наследи Карл V… — Карл V се споменава тук като олицетворение на миналото величие на Испания. След смъртта на Карлос II на испанския престол бил възкачен Филип д’Анжу, внук на френския крал Луи XIV.

… орденът на „Златното руно“… — Вж. бел. 11 към „Ернани“.

… той е кавалер на „Свети Яков“… — Вж. бел. 28 към „Ернани“.

… на път за Монс… — Монс (нидерландски Берген), старинен търговски град във Фландрия, завладян през 1691 г. от Луи XIV.

Браганс — точната испанска транскрипция на името е Браганса — португалски благороднически род, допринесъл много за освобождаването на страната от испанско владичество.

Аранхуес — кралски дворец, започнат при Фелипе II близо до град Аранхуес, южно от Мадрид. Ескуриал — дворец в околностите на Мадрид, построен от Фелипе II.

Караманчел — Юго греши в името. Всъщност става дума за Карабанчел — градче в околностите на Мадрид.

Ления — пристанище и укрепен град в кралство Валенсия.

Санта Мария Есклава — става дума не за светица, както погрешно твърди Юго, а за едно от наименованията на Богородица в испанския език.

… светия цар Гаспар… — единият от тримата влъхви, които според Светото писание идват, напътствани от ярка звезда, да се поклонят пред новородения Христос във Витлеем.

… двете Индии… — Юго има предвид Източна (днешна) Индия и Западна Индия — общо название на испанските владения в Южна Америка.

… секретар на островите. — Става дума за Балеарските и Канарските острови.

… ордена „Калатрава“… — религиозен и военен рицарски орден, основан през 1158 г. от кастилския крал Санчо ІІІ за борба с маврите.