Същите, Кралят, после Магелона. Кралят удря Салтабадил по рамото. Той се обръща, прекъсвайки работата си.
КРАЛЯТ
Дай две неща.
САЛТАБАДИЛ
Какво?
КРАЛЯТ
Сестра си и бокала.
ТРИБУЛЕ ( отвън )
Виж нравите му ти. Да, кралят през нощта
се вмъква често с риск в съмнителни места.
И губи ум и чест, щом вино му налива
във някой прост бордей кръчмарка похотлива.
КРАЛЯТ ( в странноприемницата, пее )
Не вярвай на жената,
тя бързо се отмята.
Ветрецът с нея май
като с перце играй!
Салтабадил мълком донася от съседната стая бутилка и чаша и ги поставя на масата. След това два пъти чука по тавана с дръжката на дългата си шпага. При този сигнал едно хубаво младо момиче, облечено като циганка, пъргаво и засмяно слиза по стълбата. Още с неговата поява Кралят иска да го прегърне, но момичето му се измъква.
КРАЛЯТ ( на Салтабадил, който отново усърдно лъска своя кожен колан )
Приятелю, щом ти целиш лъскавина,
колана си лъсни отвън, на хладина.
САЛТАБАДИЛ
Разбирам.
Салтабадил става, неловко се покланя на Краля и излиза, като затваря вратата. Забелязва Трибуле, отива при него с тайнствен вид. Докато те си разменят няколко думи, момичето флиртува с Краля. Бланш ги наблюдава с ужас.
САЛТАБАДИЛ ( сочи с пръст към къщата, тихо )
Той е там. Дойде ни във ръцете.
Е, да умре или…
ТРИБУЛЕ
След малко се върнете!
(Дава му знак да се отдалечи.)
Салтабадил изчезва с бавни стъпки зад стария парапет. В това време Кралят любезничи с циганката, а тя, смеейки се, го отблъсква.
МАГЕЛОНА ( която Кралят се опитва да прегърне )
Недей!
КРАЛЯТ
Добре. Че щом те приласкал за миг,
Ти даже ме наби. „Недей“ е светъл вик.
„Недей“ е цял успех. Защо се теглиш още?
Да поговорим!
Циганката се приближава.
На, от осем дни и нощи,
откакто те видях във стария хотел —
кой? — мисля, Трибуле ме беше там завел, —
за теб мечтая аз, дори те обожавам!
Обичам само теб!
МАГЕЛОНА ( смее се )
И други! Не забравям!
Изглеждаш ми човек с разпусната душа!
КРАЛЯТ ( също развеселен )
Да, вече с не една жена до днес греша.
Чудовище съм аз!
МАГЕЛОНА
Глупак!
КРАЛЯТ
Кълна се в бога!
И на̀, домъкна ме тук, в своята бърлога.
Сервира ми храна с ужасен вкус и цвят,
вино, което сам приготвя твоят брат.
О, този зъл грозник! Дори се осмелява
и мутрата си с теб наравно да представя.
Но карай! Искам тук да пренощувам аз.
МАГЕЛОНА ( настрана )
Потръгна вече…
(На Краля, който пак посяга да я прегърне.)
Не!
КРАЛЯТ
Какъв е този бяс!
МАГЕЛОНА
Бъдете мъдър!
КРАЛЯТ
Но и мъдростта е кратка!
Да се обичаме, да си похапнем сладко.
Не само аз, така е казал Соломон.
МАГЕЛОНА
Ти киснеш в механи. Не стъпваш пред амвон.
КРАЛЯТ ( с протегнати ръце )
Но… чуй ме!
МАГЕЛОНА ( изплъзва се )
Утре! Не!
КРАЛЯТ
Ей, ти какво говориш?
Ще блъсна масата, ако това повториш.
Красавица не би отвърнала така.
МАГЕЛОНА ( внезапно се укротява и сяда весело на масата до Краля )
Добре! Да се сдобрим.
КРАЛЯТ ( взима ръката й )
Най-нежната ръка!
Плесница бих желал от нея вместо ласка
от друга. О, не съм свещеник с хитра маска!
МАГЕЛОНА ( с доволен вид )
Присмивате се?
КРАЛЯТ
Не!
МАГЕЛОНА
Но аз съм грозна.
КРАЛЯТ
Не!
Блестиш с божествен чар — признай това поне.
Горя! Не знаеш ли, кралице на бандити,
че капитаните се влюбват до ушите?
Че щом красавица ни вземе за любим,
като руснаците в любовен жар пламтим.
МАГЕЛОНА
Това е някъде прочетено във книга.
КРАЛЯТ ( настрана )
Не знам.
(Високо.)
Целувка!
МАГЕЛОНА
О, напили сте се! Стига!
КРАЛЯТ ( с усмивка )
От страст!
МАГЕЛОНА
С шегите си ме вземате на смях.
Безгрижният сеньор е много весел?
КРАЛЯТ
Ах!
(Целува я.)
МАГЕЛОНА
Е, стига де!
КРАЛЯТ
За теб се женя!
МАГЕЛОНА ( смее се )
Предложение?
КРАЛЯТ
Момиче за любов, за лудо възхищение!
(Взема я на коленете си и й говори съвсем тихо.)
Тя се смее превзето. Бланш не може да понася повече това. Обръща се, бледа и трепереща, към неподвижния Трибуле.
ТРИБУЛЕ ( отначало я гледа мълчаливо )
Да отмъстим, дете! Какво ще кажеш ти?
БЛАНШ ( с мъка изговаря думите, едва чуто )
Неблагодарник! Ах, сърцето ми тупти!
Читать дальше