Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Не слушай, господи! Обичам го и днес!

Шум от стъпки в дъното. Във външната галерия се появява шествие от войници и придворни начело с Дьо Пиен.

ДЬО ПИЕН ( вика )

Ей, Моншеню, вдигни решетката на входа.

Сеньор Сен Валие в Бастилията водя!

Войниците преминават по двама в дъното на сцената. Обкръженият от тях Дьо Сен Валие минавайки край вратата, спира и се обръща към стаята на Краля.

ДЬО СЕН ВАЛИЕ ( с гръмък глас )

Понеже срам търпях от този крал навред,

а и до днес дори спасителен ответ

на клетвите ми зли светът не е изпратил —

ни гръм в небето, ни десница на приятел,

не се надявам! Той ще властва и блести!

ТРИБУЛЕ ( повдига глава, гледа го в лицето )

Грешите, графе! Друг за вас ще отмъсти!

Пустинен пясъчен бряг край Сена, под „Сен Жермен“. Вдясно — мръсна къщурка, бедно наредена, с груби глинени съдове и дъбови скамейки. На горния етаж таванско помещение, където през прозореца се вижда прост одър. Пред зрителя се открива цялата вътрешност на дома — маса, камина и стръмна стълба, която води на тавана. На стената, отдясно, има врата, която се отваря навътре. Стената е грубо иззидана, с пукнатини и процепи, през които спокойно може да се види какво става вътре. На вратата тайно прозорче, закрито с решетка. Вратата отвън има навес и над него табелка на странноприемница. Останалата част на сцената се заема от равния песъчлив бряг. Отляво — стар полуразрушен парапет, под който тече Сена. В парапета е зазидана подпора на камбана. В дъното, оттатък реката, е Везинетската гора. Отдясно един завой подчертава хълма с градчето Сен Жермен и замъка в далечината.

Трибуле и Бланш — навън. Салтабадил — вътре. По време на тази сцена Трибуле има неспокоен и загрижен вид на човек, който се страхува, че ще му попречат, че ще го забележат и заварят неподготвен. Той често се оглежда встрани, но по-често поглежда към къщурката. Салтабадил седи до една маса в страноприемницата и си лъска колана, без да вижда какво става наоколо му.

ТРИБУЛЕ

Обичаш ли го?

БЛАНШ

Да.

ТРИБУЛЕ

А те оставих аз

да изцериш сама безумната си страст

БЛАНШ

Обичам го.

ТРИБУЛЕ

Защо? Сърце моминско, бедно!

Кажи причината!

БЛАНШ

Не зная.

ТРИБУЛЕ

Извънредно

съм изненадан!

БЛАНШ

Не. Та именно затуй

го обожавам аз. Но, скъпи татко, чуй!

Намират се мъже — живота ви спасяват,

за завист други пък с парите си ви правят,

а нямат обич… Той ме потопи във срам,

но го обичам аз! Защо — сама не знам.

И ако трябва — о, страстта ми е огромна! —

макар че всичко днес така жестоко помня:

той — тъй жесток към мен, а вие — мил баща

за него и за вас приела бих смъртта!

ТРИБУЛЕ

Прощавам ти, дете!

БЛАНШ

Той много ме обича!

ТРИБУЛЕ

Не! Глупава!

БЛАНШ

Да, да. И даже ми се врича.

И каза всичко туй с решително лице,

така че завладя той моето сърце.

А за една жена той има взор безценен!

Блестящ и храбър крал!

ТРИБУЛЕ ( избухва )

Безчестник неизменен!

Но няма да дрънчи — дори и съгрешил! —

че безнаказано е мене огорчил.

БЛАНШ

Простихте му, нали?

ТРИБУЛЕ

Ха! И това остава!

Изчаквах времето, та клопка да направя.

БЛАНШ

От месец може би — туй казвам с трепет скрит —

той и на вас е мил?

ТРИБУЛЕ

Не. Аз си давах вид.

(С гняв.)

Ще отмъстя за теб!

БЛАНШ ( събира дланите си, умолително )

Ах, моля за пощада!

ТРИБУЛЕ

Би ли почувствала в сърцето гняв, досада,

ако те лъже?

БЛАНШ

Той? Не, чужд е на лъжи.

ТРИБУЛЕ

А видиш ли това с очите си — кажи,

ще продължаваш ли да го обичаш още?

БЛАНШ

Не знам. Но, татко, той ме обожава. Снощи

ми каза пак…

ТРИБУЛЕ ( тъжно )

Кога?

БЛАНШ

Но снощи вечер… Да!

ТРИБУЛЕ

Виж, ако можеш тук да видиш през зида.

(Посочва на Бланш една от пукнатините в стената, тя гледа.)

БЛАНШ ( тихо )

Един човек…

ТРИБУЛЕ ( също снишава глас )

Постой!

Кралят, облечен като прост офицер, се появява в долното помещение на странноприемницата. Той влиза през малка врата, която вероятно извежда в някаква съседна стая.

БЛАНШ ( трепереща )

О, татко! Бих умряла!

(По време на следващата сцена тя стои прилепена до пукнатината в стената. Гледа и слуша всичко, което става вътре, безучастна към останалото. Понякога я обхващат нервни тръпки.)