Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Къде я крият те?… Запитам ли — ей богу,

ще ме удавят в смях!

(Пристъпва с весел вид към Маро.)

Маро, щастлив съм много!

Ти хрема май не си получил през нощта.

МАРО ( преструва се на изненадан )

През тази нощ?

ТРИБУЛЕ ( намигва му, съучастнически )

Каква разходка? Красота!

МАРО

Какво? Разходка?

ТРИБУЛЕ ( поклаща глава )

Да!

МАРО ( с невинен вид )

Когато светлината

угасна във града, аз бях завит в кревата.

Събудих се едва при изгрев-слънце аз.

ТРИБУЛЕ

Не си излизал? А! Сънувал съм тогаз!

(Забелязва върху масата носна кърпичка и се спуска към нея.)

ДЬО ПАРДАЙАН ( тихо на Дьо Пиен )

На мойта кърпичка разглежда монограма.

ТРИБУЛЕ ( подхвърля кърпичката, настрана )

Не, не е нейна.

ДЬО ПИЕН ( на неколцина млади хора, които се смеят в дъното )

Шт!

ТРИБУЛЕ ( настрана )

Къде е, щом я няма?

ДЬО ПИЕН ( на Дьо Горд )

Защо се смеете?

ДЬО ГОРД ( посочва Маро )

Ей богу, тази чест

се пада на Маро!

ТРИБУЛЕ

Тъй радостни са днес!

ДЬО ГОРД ( на Маро, със смях )

Я не ме гледай тъй и дръж си там езика,

че ще запратя аз на твоя гръб смешника.

ТРИБУЛЕ ( на Дьо Пиен )

А кралят спи?

ДЬО ПИЕН

Да, спи!

ТРИБУЛЕ

Останал съм без ум —

в апартамента му не се ли чува шум?

(Тръгва към вратата.)

ДЬО ПАРДАЙАН ( задържа го )

Не го събуждай!

ДЬО ГОРД

Чуй, виконт, каква забавна

история Маро разказва. Просто славна!

За трима души. Те се върнали от път…

Кой знае откъде… И сварили да спят

жените си, но не сами, а с други…

МАРО

Скрити?

Да, развален морал! Такива ни са дните!

ДЬО КОСЕ

Жени! Изменници!

ТРИБУЛЕ ( на Дьо Косе )

Внимавайте!

ДЬО КОСЕ

Защо?

ТРИБУЛЕ

Пазете се!

ДЬО КОСЕ

Защо?

ТРИБУЛЕ

Че виждам нещо, то

на вашето ухо, Косе, виси удобно.

ДЬО КОСЕ

Какво? Какво?

ТРИБУЛЕ ( с открита подигравка )

Едно събитие подобно!

ДЬО КОСЕ ( заканва му се, гневно )

Хм!

ТРИБУЛЕ

Вижте този звяр забавен срещу мен!

Издава рев такъв, щом той е разярен!

(Подражава гласа на Косе.)

Хм!

Общ смях. Влиза Придворен от свитата на кралицата.

ДЬО ПИЕН

Водрагон, кажи!

ПРИДВОРНИЯТ

Кралицата нарежда

да викна краля ни. По спешност е, изглежда.

Дьо Пиен му прави знак, че е невъзможно. Придворният настоява.

Нали мадам Брезе я няма, господа?

ДЬО ПИЕН ( нетърпеливо )

Той спи.

ПРИДВОРНИЯТ

Че преди миг във вашата среда

бе той.

ДЬО ПИЕН ( все по-разгневен, прави знаци на Придворния, които той не разбира и които Трибуле внимателно наблюдава )

На лов е.

ПРИДВОРНИЯТ

Как? Нима той сам замина,

без ни един кучкар? Та ловната дружина

е тук.

ДЬО ПИЕН ( настрана )

О, дявол!

(В очите на Придворния, гневно.)

Той не иска никой друг

да вижда днес, сеньор! Това е.

ТРИБУЛЕ ( внезапно с гръмък глас )

Тя е тук!

Да, с краля е!

Придворните са поразени.

ДЬО ГОРД

Какво му става? Той бълнува?

Тя!?

ТРИБУЛЕ

Знаете коя всъщност ме вълнува.

Да. Проста работа: „Върви си у дома!“

Но вие тук — Косе, Пиен и Сатана,

Брион, Монморанси, не вдигнахте ли снощи

от моя дом една жена? Мълчите още?

Сеньор Дьо Пардайан, там бяхте през нощта!

Ще си я върна аз отново! Тук е тя!

ДЬО ПИЕН ( смее се )

С любовницата си загубил и ума си.

Търси я другаде!

ТРИБУЛЕ ( настръхнал )

Аз търся дъщеря си!

ВСИЧКИ

О, дъщеря!

Общо изумление.

ТРИБУЛЕ ( скръства ръце на гърдите си )

Да-да! И никак не съм луд!

Мълчите? Смейте се! Или не може шут

да бъде и баща на дъщеря любима?

И господар, и вълк семейство също има!

Защо да нямам аз? Но стига! Без слова!

(Със страшен глас.)

Шегувате се, знам. Но свършвайте с това!

Аз искам своето дете! Ах, как беснеят,

шушукат си за туй и даже ми се смеят.

Но плюя върху тях… Как тържествуват те!

Сеньори, търся тук аз своето дете!

(Спуска се към вратата.)

О, там е!

Всички придворни застават пред вратата и му преграждат пътя.

МАРО

Лудостта към ярост го отнася.

ТРИБУЛЕ ( отстъпва, в отчаяние )

Придворни! Сатани! Ах, прокълната раса!

Отнели са ми те детето! Мойта чест!

В очите им една жена е нищо днес!

Щом кралят ни е крал, приел живот развратен,

с готовност и без жал сеньорът непохватен

жена си би му дал… Девича чест? О, не!