Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Проклятието! Ах!

(Пада в безсъзнание.)

Преддверие пред стаите на Краля в Лувър. Позлатената мебел, тапицерията и гравюрите са в стила на Възраждането. На преден план маса, фотьойл, сгъваем стол. В дъното — голяма позлатена врата. Вляво е вратата за спалнята на краля, закрита с тежка завеса. Вдясно — открит бюфет със златни и емайлирани съдове. Вратата в дъното извежда към парка.

Придворни.

ДЬО ГОРД

Да сложим вече край на нашто приключение.

ДЬО ПАРДАЙАН

Не трябва Трибуле и в своето съмнение

да разбере, че тук доведена е тя.

ДЬО КОСЕ

Да търси своята метреса!… Но в нощта

ако пазачите все пак са ни видели…

ДЬО МОНШЕНЮ

Не, всички пажове наредба са приели

да казват, че не е тук влизала жена!

ДЬО ПАРДАЙАН

И мой хитрец-лакей изпратих — с вещина

да замъгли това. Пред хората на шута

да съчини една история нечута —

уж късно вечерта един бандитски сбор

замъкнал бил жена в хотела „Отьофор“.

ДЬО КОСЕ

От Лувър тази вест далеч го отклонява.

ДЬО ГОРД

Превръзката така съвсем го заслепява.

МАРО

Изпратих писъмце на шута сутринта:

(Изважда лист хартия, чете.)

„Откраднах твоята любовница! И тя

в чужбина, Трибуле, ще дойде — да се знае —

със мен.“

ДЬО ГОРД

Подписано?

МАРО

„Жан дьо Нивел“. Това е.

Смехът става двойно по-силен.

ДЬО ПАРДАЙАН

О, как ще търси той!

ДЬО КОСЕ

Да можех да съзра

нещастника! Със гняв след нашата игра

ще стиска той зъби, юмруци ще запраща.

Дългът си закъснял така за ден изплаща!

Страничната врата се отваря. Влиза Кралят и разкошен сутрешен халат, придружен от Дьо Пиен. Всички придворни застават в редица и свалят шапки. Кралят и Дьо Пиен гръмко се смеят.

КРАЛЯТ ( посочва вратата в дъното )

Тя — там?

ДЬО ПИЕН

Метресата на шута!

КРАЛЯТ

И без труд

метресата съм аз отнел на моя шут!?

ДЬО ПИЕН

Или жената?

КРАЛЯТ

О! Жена! Дете! Чудесно!

Че бил семеен той, не беше ми известно…

ДЬО ПИЕН

Да влезе ли?

КРАЛЯТ

О, да!

Дьо Пиен излиза и се връща след миг, подкрепяйки Бланш, забулена с воал и цялата трепереща. Кралят се отпуска нехайно в своя фотьойл.

ДЬО ПИЕН ( на Бланш )

Красавице, ела!

О, да трепериш ти по-късно би могла!

Пред теб е кралят.

БЛАНШ ( все още под воала )

Как! Младежът ли? О, боже!

(Пада на колене пред Краля.)

Чувайки гласа на Бланш, Кралят се сепва и дава знак на присъстващите да излязат.

Кралят, Бланш.

Кралят, останал сам с Бланш, повдига воала, който скрива лицето й.

КРАЛЯТ

Ах, Бланш!

БЛАНШ

Гоше Майе!

КРАЛЯТ ( високо се смее )

Не, честна дума! Може

и грешка да е туй нарочно — аз

съм очарован! Бланш! Любов! И моя страст!

Ела при мен!

БЛАНШ ( отстъпва назад )

О, сир, пуснете ме! Пуснете!

Как бих сега на вас говорила, кажете!

Сеньор Гоше Майе. Ах, не сеньор, а крал…

(Отново пада на колене.)

О! Който и да сте, смилете се… от жал.

КРАЛЯТ

Да се смиля над теб? Но тъй те обожавам!

Възторга на Гоше аз, кралят, потвърждавам.

Обичаш ме. И аз. За нас е светъл ден!

Днес кралят не стои над влюбения в мен.

За прост човек ме взе — за писар, за духовник,

но случаят решил да съм по-висш любовник.

Че аз съм крал — това съвсем не е мотив

да се страхуваш ти от мен. Какво съм крив,

че аз не съм селяк? Та има ли значение?

БЛАНШ ( настрана )

Да бях умряла! Той се смее със презрение!

КРАЛЯТ ( смее се още по-силно )

Турнири, празнини и танци, и игри,

любовен разговор в дълбоките гори,

сто удоволствия, от мрака окрилени,

са твойто бъдеще и моето сближени.

Да бъдем в любовта като жена и мъж.

След време старостта ще дойде изведнъж

и в нашия живот — плащ, изподран от дните,

по-рядко ще блестят на любовта звездите.

Без тези бисери е той като парцал!

(Продължава да се смее.)

Над тези мисли аз най-често съм седял.

И ето мъдростта: към бога — уважение,

а щастие за нас, любов и угощение!

БЛАНШ ( поразена отстъпва )

Отлитнали мечти! Не, ти си друг пред мен.

КРАЛЯТ

Нима ти мислеше, че съм хлапак смутен?

От тези хапльовци, без пламък във душите

така уверени, че падат в плен жените —

достатъчно е те да се явят пред тях

с привидно скромен вид, с въздишки или страх.