(Тя гледа в обратната посока.)
И аз да му се вричам:
доволен и щастлив бъди! Аз теб…
(Обръща се. Вижда Краля, стоящ на колене, и се вкаменява.)
КРАЛЯТ ( протяга ръце )
… обичам!
Но довърши! Кажи това… за любовта.
Ах, тъй ще прозвучи то в твоята уста!
БЛАНШ ( изплашена, търси с очи госпожа Берард, която е изчезнала )
Берард! Къде си ти? О, боже, никой няма!
Да. Никой!
КРАЛЯТ ( на колене )
Не! Цял свят, защото тук сме двама.
БЛАНШ ( трепери )
Отгде дойдохте тук?
КРАЛЯТ
Дали от рай… от ад,
дали съм сатана или пък ангел свят —
обичам те!
БЛАНШ
Небе! Над мене се смилете!
О, ще ви видят тук! Веднага си идете!
КРАЛЯТ
Но как? Когато аз трептяща те държа?
На мен принадлежиш! И аз принадлежа
на теб! Ти каза…
БЛАНШ ( смутена )
Той ме слушал!
КРАЛЯТ
Без съмнение,
аз слушах, скрит, едно небесно песнопение.
БЛАНШ ( умолява )
Ах, всичко казахте! И повече не ща!
Излезте!
КРАЛЯТ
Две съдби съедини нощта.
Звездата ни сега в небето двойна свети.
Пробудих твоето сърце за чувства свети.
От бога съм избран, за да отключа аз
за любовта у теб — очи, душа и глас.
Погледай! Любовта е слънце за душата!
От тази нежна страст не се ли чувстваш сгрята?
Да имаш трон, дарен и грабнат от смъртта,
и чест, която в бой добива храбростта,
да имаш име днес, имение безценно,
да бъдеш даже крал… да, всичко туй е тленно.
Да! Всичко в този свят отлита в пропастта.
Но вечно е едно, и свято — любовта!
Пред тебе щастие любимият полага,
А тъй свенливо то те чакаше на прага.
Животът — туй е цвят, а любовта — нектар.
На гълъбицата дошъл орел другар.
Трептяща грация, опряна върху Сила 120 120 Трептяща грация, опряна върху Сила… — Според католическата догматика главните християнски добродетели са; Сила, Вяра, Надежда и Милосърдие.
,
и твоята ръка във мойта — кротка, мила!…
Обичай ме!
(Мъчи се да я прегърне.)
Тя се съпротивява.
БЛАНШ
Не! Не!
Той я притиска в ръцете си и я целува.
БЕРАРД ( в дъното, на терасата, настрани )
Върви към хубав край!
КРАЛЯТ
Успех!
(Високо.)
Кажи, че ти ме любиш?
БЕРАРД ( в дъното, настрана )
Негодяй!
КРАЛЯТ
Бланш! Повтори ми го.
БЛАНШ ( навежда очи )
Та то е тъй понятно,
сам чухте.
КРАЛЯТ ( отново радостно я прегръща )
Щастие!
БЛАНШ
Загивам безвъзвратно!
КРАЛЯТ
Щастлива с мен!
БЛАНШ ( изтръгва се от обятията му )
Но как ви казват, боже мой!
БЕРАРД ( в дъното, настрана )
Е, вече време е да знае кой е той…
БЛАНШ
Нали поне не сте сеньор, нито велможа?
Баща ми се бои от тях.
КРАЛЯТ
Не съм. О, боже!
Наричам се…
(Старае се да измисли.)
Гоше Майе. Студент. Не друг.
Бедняк…
БЕРАРД ( която в този момент брои получените пари )
Лъжец ли е?
На улицата се появяват Дьо Пиен и Дьо Пардайан, загърнати в плащове и с потулени фенери в ръка.
ДЬО ПИЕН (тихо на Пардайан)
Тук, рицарю, е, тук!
БЕРАРД ( бързо слиза от терасата, тихо )
Дочувам стъпки аз…
БЛАНШ ( уплашена )
Баща ми! Ах, вървете!
Вървете!
КРАЛЯТ
Ех, защо не си ми във ръцете!
Ти, който тук се вреш!
БЛАНШ ( на госпожа Берард )
Иди го изпрати
отзад през кея.
КРАЛЯТ ( на Бланш )
Как? Да те оставя! Ти
ще ме обичаш ли?
БЛАНШ
А вие?
КРАЛЯТ
До смъртта си.
БЛАНШ
Ще ме излъжете! Щом лъжа тъй баща си.
КРАЛЯТ
Дай да целуна пак прекрасните очи.
БЕРАРД ( настрана )
Опасен целувач! По всичко си личи.
БЛАНШ ( слабо се съпротивява )
Не! Не!
Кралят я целува, след това влиза в къщата заедно с госпожа Берард, Бланш гледа известно време към вратата, през която те са влезли; след това също се прибира. През това време улицата се е изпълнила с въоръжени придворни с маски и плащове. Към Дьо Пиен и Дьо Пардайан един след друг се присъединяват Дьо Горд, Дьо Косе, Дьо Моншеню, Дьо Брион, Дьо Монморанси, Клеман Маро. Нощта е много тъмна. Тайният фенер на заговор пиците е покрит. Те си разменят скришом знаци, като сочат къщата на Бланш. След тях върви лакей, натоварен със стълба.
Придворните, после Трибуле, после Бланш. Бланш се появява отново — излиза от вратата на терасата, държейки факел, който озарява лицето й.
БЛАНШ ( на терасата )
Гоше Майе! Полагам аз печата
Читать дальше