Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Друг така не би това ми казал!

Обичам те за туй, което вънка мразя!

Седни. Обичаш ли ти своя стар баща?

Когато тук седим сами във вечерта

и твоята ръка във моите почива,

за друго да тъжим, е глупаво. Не бива!

За мен си щастие, от господ-бог дошло.

Та всеки друг човек си има потекло,

жена или съпруг, приятели и братя,

и свита прадеди… да не броим децата!

Аз имам само теб! Да, друг е по-богат!

Но ти съкровище за мен си в този свят!

Друг вярва в бог, а аз в душата ти красива.

Друг има младостта и любовта щастлива.

Друг има веселост, надменност, суета,

аз имам само теб и твойта красота.

Дете! Мой свят! Мой град, семейство и родина!

И майка! И сестра! И дъщеря любима!

Религия, закон, вселена и мечти —

за мен това си ти, това си само ти!

От всички наскърбен, аз крия скръб безмерна!

Загубя ли те… Не! Това е мисъл черна,

която аз не бих могъл да понеса…

Засмей се! Изведнъж тъй чудно засия!

О, като майка си! Тя също бе такава!

И този жест познат — с ръка да си изправя

косата. Да. Едно сърце с невинен свят

обича лоб открит, очи с небесен цвят.

Ти като пламък чист от свода си изгряла.

И виждам твоята душа през твойто тяло.

С притворени очи те виждам — туй си ти!

Сиянието ти усещам как трепти.

Понякога аз сам желая слепотата —

да няма изгрев друг, изгрял върху земята!

БЛАНШ

Да можех аз щастлив да ви направя…

ТРИБУЛЕ

Мен?

Но с тебе тъй щастлив съм аз, и тъй блажен!

Съзра ли те за миг — топи ми се сърцето!

(Милва с ръка косите и, като се усмихва.)

Какви са черни те! А бяха светли. Ето,

кой би повярвал туй?

БЛАНШ ( с ласкав, умолителен поглед )

Преди да загасят,

бих искала Париж да видя някой път.

ТРИБУЛЕ ( решително )

Не! Никога! Дете, кажи, с Берард дали си

излизала поне веднъж?

БЛАНШ

О, не!

ТРИБУЛЕ

Пази се!

БЛАНШ

Освен на църква.

ТРИБУЛЕ ( настрана )

Ах, ще я съзрат и там!

И ще я проследят и грабнат, без да знам.

О, дъщеря на шут! Безчестие ужасно!

Ще предизвика смях…

(Високо.)

Но чуй, дете прекрасно!

Стой тук затворена! Да знаеш в тези дни

как въздуха в Париж е вреден за жени,

развратниците как търчат, дори… сеньори.

Дори най вече те.

(Вдига очи към небето.)

О, господи, отгоре

следи детето ми под твоя поглед свят!

От буря го пази, че гине всеки цвят

от дъх нечист, дори в съня му кротък, боже.

Та клетият баща в почивките да може

да вдъхва скрития парфюм от свежестта

на тази роза — най-изящната в света!

(Скрива главата си в нейните ръце и плаче.)

БЛАНШ

Не, за излизане аз няма да говоря.

Но не плачете тъй!

ТРИБУЛЕ

Това е за отмора.

Онази нощ така се смях!… Но да вървя.

(Изправя се.)

Започва моят труд. Не може без това.

Свечерява се.

БЛАНШ ( прегръща го )

Кога ще бъдете отново тук?

ТРИБУЛЕ

Ей богу,

от моя господар зависи туй най-много.

(Вика.)

Мадам Берард!

На вратата на къщата застава стара дуеня.

БЕРАРД

Какво?

ТРИБУЛЕ

Когато влизам тук,

не ме ли виждат?

БЕРАРД

Не, тъй рядко някой друг

минава покрай нас.

Вече почти се е смрачило. От другата страна на стената, на улицата, се появява Кралят в прости тъмни дрехи. Той оглежда високата стена и затворената врата с явен израз на нетърпение и досада.

ТРИБУЛЕ ( прегръща Бланш )

Прощавай, мила дъще!

(На госпожа Берард.)

А външната врата заключвате ли също?

Мадам Берард утвърдително кимва с глава.

Тих дом и неголям видях зад „Сен-Жермен“.

Ще го разгледам пак… Съвсем уединен.

БЛАНШ

Харесвам този аз. Защото виждам парка

от стария балкон.

ТРИБУЛЕ

На него не се мяркай!

(Ослушва се.)

Дочувам стъпки вън!

(Отива при пътната врата, отваря я и поглежда с тревога на улицата.)

Кралят се скрива в сянката на вратата, която Трибуле оставя полуотворена.

БЛАНШ ( посочва терасата )

Не мога ли по хлад

там да седя?

ТРИБУЛЕ

Недей! Минава разен свят.

В момента, когато Трибуле се обръща с гръб към вратата, Кралят се промъква в двора през полуотворената врата и се скрива зад едно голямо дърво.

(На госпожа Берард.)

И на прозореца недейте лампа слага!

БЕРАРД ( плесва с длани )

Да влезе тука мъж? Изгонвам го веднага!

Обръща се и забелязва Краля зад дървото. Прекръства се изумена. И когато отваря уста да извика, Кралят хвърля в пазвата й една кесия, която тя взима. Премерва я в дланта си и решава да замълчи.