Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

по бялата брада целувайки ме в храма,

за честния баща пречистата Диана

би се помолила на бога с нежен глас.

Не съм дошъл сега да си я искам аз.

Човек, изгубил чест, родът си също губи.

Не мисля тя дали ви мрази, или люби.

Не вземам нищо аз от пътя на срама.

Да! Запазете я. Но си втълпих в ума

да ви смущавам аз на всеки празник весел,

докато брат, баща или съпруг, донесъл

сам свойта лична мъст — не отмъсти за нас.

Ще идвам често тук, за да ви казвам аз:

„Не сторихте добре!“ Ще слушате смутено,

а вашето чело ще бъде помрачено.

Когато свърша чак — ще вдигнете очи.

За да накарате гневът ми да мълчи,

ще викнете палач. Не! Ще се побоите,

Не! Ще ви хване страх, че както тук стоите,

и утре моя дух със същите слова

(сочи главата си)

ще дойде пак в ръка със моята глава!

КРАЛЯТ ( задъхващ се от гняв )

Но той бълнува ли? Дотам да се забрави!…

(На Дьо Пиен.)

Херцог, в ареста!

По знак на Дьо Пиен двама стражи с алебарди застават от двете страни на Дьо Сен Валие.

ТРИБУЛЕ ( смее се )

Той от лудост туй го прави!

ДЬО СЕН ВАЛИЕ ( вдига ръка )

Проклинам двама ви!

(Към Краля.)

Туй не прави чест:

върху умиращ лъв изпращате свой пес.

(Към Трибуле.)

И кой да си — лакей, взел на змия езика,

щом ти си правиш смях с тъгата на старика —

бъди проклет!

(Към Краля.)

Не, аз туй право съм създал;

да бъда съден днес, но както крал от крал.

Да, крал сте, аз баща, а мойта възраст трон е.

Над нашите глави сега блестят корони.

Но мойта — поглед лош не ще я омърси.

С цветя е вашата, а моята с коси

по бели и от сняг. Едната при тревога

се пази от закон. А другата — от бога!

Най-безлюдният ъгъл на сляпата улица Бюси. Вдясно малка къща с тайнствен изглед и неголям двор, заобиколен със стена, заемащ част от сцената. В двора няколко дървета и каменна скамейка. В стената — врата към улицата. Върху стената тясна тераска с покрив, подпрян с аркади в стила на Възраждането. Вратата на горния етаж гледа към тази тераса, която се съединява с двора чрез стъпала. Вляво — високи стени, ограждащи градината и дома на Дьо Косе. В дъното — отдалечени къщи и камбанарията на църквата „Сен Севрен“.

Трибуле, Салтабадил. По време на една част от сцената — Дьо Пиен и Дьо Горд — в дъното. Трибуле загърнат с плащ, без нито един от реквизитите му за смешник, се появява на улицата и се отправя към вратата в стената. Човек в черно, също загърнат в плащ, краят на който е повдигнат от шпага, го следва по петите.

ТРИБУЛЕ ( замислено )

Старикът ме прокле!

ЧОВЕКЪТ ( с поклон )

Сеньор!

ТРИБУЛЕ ( обръща се с досада )

А!…

(Бърка в джоба си.)

Нямам грош.

ЧОВЕКЪТ

Та аз не прося. Пфу!

ТРИБУЛЕ ( дава му знак да го остави на мира и да си върви по пътя )

Добре де. Лека нощ!

Влизат Дьо Пиен и Дьо Горд, които се спират и наблюдават от дъното.

ЧОВЕКЪТ

Военен съм, а той виж как ме оценява.

ТРИБУЛЕ ( отстъпва, настрана )

Крадец ли е?

ЧОВЕКЪТ ( пристъпва, престорено любезно )

Сеньор! Вас нещо ви смущава?

Угрижен често тук ви срещам през нощта.

На някоя жена ли пазите честта?

ТРИБУЛЕ ( настрана )

Ах, дявол!

(Високо.)

Своите неща не поверявам.

(Иска да отмине.)

Човекът го задържа.

ЧОВЕКЪТ

За ваше благо аз намесата си давам.

О, да ви бях познат — как бихте ме ценил!

(Приближава се още повече.)

Навярно някой друг отправя поглед мил

към нея? Ревността ви…

ТРИБУЛЕ ( нетърпеливо )

По-късно! Е, кажете?

ЧОВЕКЪТ ( с любезна усмивка, тихо и бързо )

Ще го очистя, но… пари ако дадете.

ТРИБУЛЕ

Добре.

ЧОВЕКЪТ

Без работа аз нито грош не ща.

Почтен съм.

ТРИБУЛЕ

Дявол, брей!

ЧОВЕКЪТ

И ако ви следя —

това е за добро.

ТРИБУЛЕ

Да, ценен сте безспорно.

ЧОВЕКЪТ ( скромно )

Тук всяка женска чест аз пазя неуморно.

ТРИБУЛЕ

Как вземаш за убит любовник, я кажи?

ЧОВЕКЪТ

Според любовника. Доколко той тежи

в пари.

ТРИБУЛЕ

За едър плъх?

ЧОВЕКЪТ

Е, повечко ще взема,

Та сабя има той и удря във корема.

Опасен е. Така излагаш своя гръб!

По-едрият е скъп!

ТРИБУЛЕ

По-едрият е скъп!

И гражданите ли в това не изостават —

и те ли правят тъй?

ЧОВЕКЪТ ( усмихва се )

И те си позволяват,