английската войска. Горкият Трибуле!
Всички се смеят. Пристига Дьо Вик. Дьо Пиен поставя пръст на устните си.
ДЬО ПИЕН
Шт!
ДЬО ПАРДАЙАН ( на Дьо Пиен )
Как се случва тъй, че кралят също шета
по здрач и… сам? Нима си търси той късмета?
ДЬО ПИЕН
Това да каже Вик.
ДЬО ВИК
Е, аз което знам,
е туй, че той добре се забавлява сам.
ДЬО КОСЕ ( с въздишка )
Не ми приказвайте!
ДЬО ВИК
Нима са мои грижи
да мисля накъде вихрушката го движи,
защо върви в нощта, с качулката прикрит,
неузнаваем тъй — по дрехи и по вид,
и от прозорците защо врати си прави…
Нали е той ерген, с туй нека да се слави!
ДЬО КОСЕ ( поклаща глава в знак на съгласие )
По старите от нас ще кажат, че в нощта
заграбва всеки крал на други радостта.
Щом имаш дъщеря, жена, сестра, пази ги.
Да. Веселият крал е склонен към интриги.
И доста хора днес със право се боят.
В засмените уста зъбите най-личат.
ДЬО ВИК ( ниско на другите )
От краля го е страх!
ДЬО ПАРДАЙАН
Жена му заслужава —
по-малко се бои!
МАРО
Това го ужасява!
ДЬО ГОРД
Тук бъркате, Косе! Най-важно е за нас
да бъде той щастлив и щедър всеки час.
ДЬО ПИЕН ( на Дьо Горд )
Да-да! Скучаещ крал е нещо тъй познато —
като девойка в креп, като дъждовно лято.
ДЬО ПАРДАЙАН
И обич без дуел.
ДЬО ВИК
С вода налят флакон.
МАРО ( тихо )
Пристига кралят ни със шута-Купидон!
Влизат Кралят и Трибуле. Придворните се отдръпват почтително.
Същите, Кралят и Трибуле.
ТРИБУЛЕ ( влизайки, като че ли продължава започнат разговор )
И двореца учени! О, безразсъдство рядко!
КРАЛЯТ
На моята сестра иди кажи го 114 114 На моята сестра иди кажи го… — Сестрата на Франсоа I Маргьорит д’Ангулем или Дьо Навар (1492–1549), кралица на Навара; високо ерудирана поетеса и писателка, авторка на сборника „Хептамерон“, покровителка на изкуствата и литературата; подслонявала в замъците си известни учени хуманисти, някои от които били преследвани като еретици.
, братко!
Тя иска учени.
ТРИБУЛЕ
Към мен бъдете мил,
признайте, че от вас по-малко аз съм пил!
Предимство имам аз — да вниквам във нещата,
да знам причинността, да съдя резултата.
Туй преимущество аз виждам в двоен план,
и то е, че не съм ни крал, нито пиян.
Да дойдат треска, мор и всичко най-противно,
но не и учени!
КРАЛЯТ
Но туй е тъй наивно!
Тя иска учени.
ТРИБУЛЕ
За вашата сестра
това съвсем не е постъпка най-добра.
О, няма бухал, вълк, ни ненаситна врана,
ни патенце, ни бик, ни стихоплетец няма;
ни мюсюлманин див, ни теолог злочест,
фламандски старшина, ни мечка, нито пес,
по-гнусен в своите обноски обичайни,
по-накачулен днес с нелепости безкрайни,
по-мръсен, горделив, надут като балон,
отколкото е туй магаре с учен той.
Нима ви липсват власт, победи и наслада,
и хубави жени, цъфтящи в тази сграда?
КРАЛЯТ
Но Маргьорит веднъж ми каза с таен глас,
че скоро на жени ще се наситя аз,
затуй скучая ли…
ТРИБУЛЕ
Ха! Лекарска поука!
Да викаш учени при болния от скука!
Сестра ви Маргьорит — признайте! — тези дни
към най-отчаяни решения клони.
КРАЛЯТ
Добре, не учени. Пет-шест поети може…
ТРИБУЛЕ
О, повече се бих уплашил, прави боже,
ако съзра поет, от рими затлъстял.
Пред кръста дяволът не би тъй подлудял.
КРАЛЯТ
Пет или шест…
ТРИБУЛЕ
Това е истинска конюшня!
И академия, зверилница задушна!
(Посочва Маро.)
Маро е тук. Та той не ви ли стига днес,
за да се тровите със още други шест?
МАРО
Мерси!
(Настрана.)
Смешник! Ще си изпатиш за устата!
ТРИБУЛЕ
Жените, боже мой, са всичко на земята!
И всички до една са ваши! Ах, жени!
Как изведнъж сега умът ви съчини
и учени…
КРАЛЯТ
За тях сърцето ми нехае.
Та рибата нима за ябълка мечтае!
Сред стоящите в дъното избухват викове и смях.
(На Трибуле.)
На тебе май така се смеят с пълен глас.
ТРИБУЛЕ ( отива да чуе и се връща )
О, не, на друг глупак.
КРАЛЯТ
Но на кого?
ТРИБУЛЕ
На вас.
КРАЛЯТ
Какво бърборят те?
ТРИБУЛЕ
Че стипца сте — парите
отивали в Навара 115 115 … парите отивали в Навара… — Вж. бел. 16. Кралство Навара било независимо от Франция, макар че в определени периоди имали един и същ крал.
, че нищо не делите
за тях.
КРАЛЯТ
Читать дальше