Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

ТРИБУЛЕ ( тихо )

Видът ви е така изплашен и смутен!

Избухва в смях и обръща гръб на Дьо Косе, който излиза разярен.

КРАЛЯТ ( връща се )

Щастлив съм! Херкулес и Юпитер пред мене

са някакви глупци, човечета презрени.

Олимп е стар бордей! Ах, прелестни жени!

Щастлив съм аз, а ти?

ТРИБУЛЕ

Да. Гледам отстрани.

Усмихвам се сега на любовта тъй кратка.

Критично гледам аз, а вие с нега сладка.

Щастлив сте като крал, а като гърбав аз.

КРАЛЯТ

Заченат съм през смях от мама в дивен час!

(Гледа Дьо Косе, който излиза.)

Единствено Косе разваля този празник.

Как ти изглежда той?

ТРИБУЛЕ

Тъпак и безобразник.

КРАЛЯТ

Ревнивец! Все едно! Тук никак не е зле.

Да можеш всичко тук да вършиш, Трибуле!

Да бъдеш на света, е хубаво, ей богу!

Велико щастие!

ТРИБУЛЕ

Пиян сте, и то много.

КРАЛЯТ

Но виждам аз… ръце, мил поглед. Как блести!

ТРИБУЛЕ

Мадам Косе?

КРАЛЯТ

Ела, ще ни предпазваш ти!

(Пее.)

Щастливите недели

в Париж с народ засмян!

Жените тъй са бели…

ТРИБУЛЕ ( пее )

А всеки мъж пиян…

Излизат. Появява се група придворни.

Дьо Горд, Дьо Пардайан, млад рус паж; Дьо Вик, метр Клеман Маро, в одежди на личен слуга на Краля; после Дьо Пиен и още един-двама придворни. От време на време се появява Дьо Косе, разхождащ се със замислено и сериозно изражение.

КЛЕМАН МАРО ( поздравява Дьо Горд )

Кажете новини?

ДЬО ГОРД

Чудесен празник! Краля

се забавлява.

МАРО

Виж, това е вест! На бала

се забавлява крал.

ДЬО КОСЕ ( минава зад тях )

Това е лош сигнал,

Та веселият крал е най-опасен крал!

(Отминава нататък.)

ДЬО ГОРД

Ах, дебелак! Със нож сърцето ми пробожда.

МАРО ( тихо )

Изглежда, този крал жена му май спохожда.

ДЬО ГОРД ( прави утвърдителен знак )

Влиза Дьо Пиен.

А! Ето този дук!

Поздравяват се.

ДЬО ПИЕН ( с тайнствен вид )

Вест нося! И каква!

Размътваща дори най-мъдрата глава!

О, нещо приказно! Тъй смешно, чак… безбожно!

Любовно при това. О, нещо невъзможно!

ДЬО ГОРД

Какво?

ДЬО ПИЕН ( събира ги на група около себе си. На Маро, който разговаря с други в един ъгъл )

Клеман Маро, елате по̀ насам!

МАРО ( приближава се )

Какво желаете?

ДЬО ПИЕН

Глупак сте. И голям.

МАРО

Простете, за голям самия не се считам.

ДЬО ПИЕН

В писанието ви за Пешиер 112 112 В писанието ви за Пешиер… — Автор на поемата за обсадата на Пешиер (1509) е бащата на Клеман Маро — Жан Маро, заемал при Франсоа I длъжността кралски историограф. прочитам

за Трибуле: „Глупак със счупени рога!

Какъвто бе роден, такъв е и сега!“

Глупак сте!

МАРО

Купидон дано да ме убие,

не ви разбрах.

ДЬО ПИЕН

Добре.

(На Дьо Горд.)

Мой Симиан!

(На Дьо Пардайан.)

И вие,

мой Пардайан!

Дьо Горд, Дьо Пардайан, Маро и Дьо Косе, който се присъединява към тях, образуват кръг около херцога.

Сега открийте! Не е зле

да знаете какъв е станал Трибуле.

ДЬО ПАРДАЙАН

Без гърбица?

ДЬО КОСЕ

Или началник във войската?

МАРО

Опечен цял на шиш, поднесен на софрата?

ДЬО ПИЕН

По-смешно. Има той… Открийте… има… А?

Невероятно е!

ДЬО ГОРД

Дуел с Гаргантюа?

ДЬО ПАРДАЙАН

По-грозно шимпанзе от него?

ДЬО ПИЕН

Не.

ДЬО ПАРДАЙАН

Спестена

пара?

ДЬО КОСЕ

Или пък пост на куче край ръжена?

МАРО

Или пък свиждане със дева в рая строг?

ДЬО ГОРД

Душа случайно?

ДЬО ПИЕН

Не. Готов съм на облог!

Смешникът Трибуле, с лице почти зловещо,

търсете… има… ах… едно нечуто нещо!

МАРО

Но… гърбицата си.

ДЬО ПИЕН

Наддавам вече тук!

Любовница!

Всички прихват.

МАРО

Шеги си прави този дук!

ДЬО ПАРДАЙАН

Да, блъф!

ДЬО ПИЕН

Във своята душа кълна се, братя!

Ще ви покажа сам на дамата вратата.

Той всяка нощ е там, във тъмен плащ завит,

подобно огладнял поет, със мрачен вид.

Да, беше в полунощ. Вървях съвсем нехайно

и близо край Косе видях това случайно.

Пазете тайната!

МАРО

Сюжет за рондо… Да!

Среднощен Купидон — той бродил из града.

ДЬО ПАРДАЙАН

Жена със него?

ДЬО ГОРД ( със смях )

Тя като седло е, боже,

над него — дървен кон!

МАРО ( със смях )

Навярно тъй ще може

при някой друг Бедфорд 113 113 … при някой друг Бедфорд… — Джон Ланкастърски, херцог Бедфорд (1389–1435) — син на английския крал Хенри IV, протектор на Англия и регент на Франция по време на Стогодишната война; водил борба срещу Жана д’Арк — оттук и намекът за обсадата на Кале от англичаните, където Жана д’Арк командвала отряд. да пръсне тя в Кале