Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

ГЛАС ( отвън )

Аз търся краля!

КРАЛЯТ ( прекъсва разговора )

Не! Кой идва в този час?

СЪЩИЯТ ГЛАС

При краля идвам…

КРАЛЯТ ( бързо )

Не!

Старец в траурно облекло се примъква сред тълпата и застава пред Краля, гледайки го втренчено. Всички придворни учудени отстъпват.

Същите, Дьо Сен Валие; той е в дълбок траур, коса и брада — бели.

ДЬО СЕН ВАЛИЕ ( на Краля )

Да! Ще говоря с вас.

КРАЛЯТ

Сеньор Сен Валие!

ДЬО СЕН ВАЛИЕ ( неподвижно, на прага )

Да, точно тъй ме викат.

Кралят в гнева си прави една крачка към него, Трибуле го спира.

ТРИБУЛЕ

Но позволете ми да поздравя старикът!

(Обръща се към Дьо Сен Валие в театрална поза.)

О, против нас комплот подготвихте без жал!

Помилвахме ви ний като най-щедър крал.

Отлично. Но каква е тази страст проклета —

и внуци пък сега да искате от зета?

От този гърбав зет, ужасно уродлив,

белязан по носа с брадавица и крив,

космат и едноок, болнав и блед, и щърбав,

като сеньора тлъст…

(показва Дьо Косе, който се възмущава)

и като мене гърбав.

На дъщеря ви — мъж? Та всеки би се смял.

Да, краля сложи ред. Че зет ви би създал

такава страшна сган от внуци изкривени,

смешливи, без зъби и със коси червени,

дебели като тоз…

(отново показва Дьо Косе, като го поздравява, предизвиквайки негодуванието му)

гърбати като мен!

Но оставете туй на краля. Някой ден

ще пръкнат внучета — по вас ще скачат всички

и вашата брада ще дърпат със ръчички.

ДЬО СЕН ВАЛИЕ ( без да поглежда смешника )

Обида при това! Но като крал сега

изслушайте поне и моята тъга.

Да стигна бос до Грев 116 116 Да стигна бос до Грев… — Авторът има предвид площадът пред днешното парижко кметство, известен с това, че там се изпълнявали всички смъртни присъди от 1310 до 1830 г. — законът ме застави

и там като насън получих милостта ви.

Благослових ви, без да зная мисълта,

която всеки крал прикрива в милостта.

Помилвахте ме, но с цената на позора.

Не уважихте сам по-възрастните хора,

кръвта на Поатие, дворянска с векове.

На връщане от Грев се молих с часове

да ви дари сам бог с десница по-корава

и с дългите ми дни във дни на бойна слава.

Но вие, Франсоа дьо Валоа 117 117 … вие, Франсоа дьо Валоа… — Франсоа I принадлежи към кралската династия Валоа която е на престола във Франция от 1328 до 1589 г. , в нощта

на този ден без срам, без милост към плътта,

във свойто ложе — гроб на женска добродетел,

безчинствахте, дори за миг не се досетил,

че се петни, скверни, руши едно дете —

графиня Дьо Брезе, Диана Поатие!

Какво? Докато аз пред своя съд застана,

ти в Лувър тичаше, о, прелестна Диана,

към краля, посветен за рицар от Байар 118 118 … посветен за рицар от Байар… — Пиер дю Терай сеньор Дьо Байар (1476–1524) известен като „безукорният и безстрашен рицар“. В битката при Мариняно през 1515 г. (вж. бел. 25) той се биел редом с краля, който го помолил да го посвети в рицарство на бойното поле. ,

младеж, потърсил сам насладите на стар…

Тъй твоя стар баща, след милостта на краля,

види как твоя срам в нозете му се валя.

О, страшен дървен под скован бе от палач

във изгрева на Грев — и трябваше по здрач

да се превърне той в легло на дъщерята

или пък ешафод да стане на бащата.

О, господи, какво помисли в своя свод,

когато сам видя на този ешафод

да се търкаля в кръв, престорена, че страда,

самата кралска страст, облечена в пощада?

Не сторихте добре! На стареца с кръвта

да бе поруменял паважа вечерта,

бе друго нещо, сир! Той, стар и честен жител,

го заслужаваше, при туй бе предводител.

А да премажете под тържествуващ крак

една жена в сълзи, изплашена — о, как

е грозно! Затова и сметка ще платите.

Решили сте чрез власт за миг да победите.

Бащата беше ваш, но дъщерята — не.

Поставихте ръка на моите рамене

и после „милост“ сам нарекохте позора.

Да бяхте сам дошъл при мене във затвора,

бих ви извикал аз: „О, искам да умра!

Спасете моя род и мойта дъщеря!

Да. Гроб, а не позор! За мене бе решено.

Да бъда без глава, не с чело осквернено.

О, всемогъщ кралю! Понеже тъй на вас

би казват тук, нима не е във ваша власт

една глава на граф почтен да бъде взета,

когато вместо туй честта му е отнета?“

Това бих казал, сир! Защото вечерта

във моя осквернен ковчег, покрит с цветя,