Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

за тях е лукс. Неща от този вид

са още монопол на градския елит.

Е, има подлеци, които с едри суми

си дават важен вид и ме заставят с думи

да действам, но това са жалки същества.

Дадат едната част в аванс, а след това —

ги чакай…

ТРИБУЛЕ ( поклаща глава )

Туй е риск! Бесилото намазваш…

ЧОВЕКЪТ

Не, таксата си щом в полицията спазваш…

ТРИБУЛЕ

Е, колко на човек?

ЧОВЕКЪТ ( кимва утвърдително )

Освен… Зависи кой.

Да пази само бог… да не е кралят той!

ТРИБУЛЕ

А как работиш ти?

ЧОВЕКЪТ

Убивам по желание.

В града или у нас.

ТРИБУЛЕ

Човек със възпитание.

ЧОВЕКЪТ

Със много остър меч в града отивам аз

и чакам, в мрака скрит, човека…

ТРИБУЛЕ

А у вас?

ЧОВЕКЪТ

У нас ли? А у нас сестра ми Магелона 119 119 А у нас сестра ми Магелона… — Вероятно Юго е заимствал името на Магелона от средновековните разкази и предания за хубавата Магелона в Пиер дьо Прованс. ,

танцьорка по стъгди, с лице като мадона,

примамва у дома любовника в нощта…

ТРИБУЛЕ

Разбирам.

ЧОВЕКЪТ

Върша туй без шум, със простота.

Прилично. Бихте ли клиента си изпратил?

Аз не държа дюкян. Не съм аз съдържател.

Не правя и скандал. Не съм и от сганта —

онези, дето с нож по десет във нощта

за дребна работа се хвърлят в бой веднага

и мъжеството им е като къса шпага.

(Изважда изпод плаща си една прекалено дълга шпага.)

Сеньор!

Трибуле отстъпва ужасен.

Готов съм аз.

ТРИБУЛЕ

Да, чуден инструмент!

Благодаря! Друг път… при подходящ момент.

ЧОВЕКЪТ ( скрива шпагата си )

Скърбя! Потрябвам ли, търсете ме пред входа

на Менския дворец. Аз там по обед ходя.

Салтабадил!

ТРИБУЛЕ

Чергар?

ЧОВЕКЪТ

Бургундски. Няма спор.

ДЬО ГОРД ( в дъното, пише върху бележник. Тихо на Дьо Пиен )

Ще взема името на ценния сеньор.

ЧОВЕКЪТ ( на Трибуле )

Но моля ви, за мен със лошо не мислете…

ТРИБУЛЕ

Не! Трябва занаят да имаш във ръцете!

ЧОВЕКЪТ

Защо да прося днес в бедняшко облекло?

При четири деца…

ТРИБУЛЕ

Погрешно би било

без грижи да растат…

(Като си тръгва.)

Дано ви бог помага!

ДЬО ПИЕН ( на Дьо Горд, сочейки Трибуле )

Ей! Светло е. И той ще ни познае. Бягай!

Излизат.

ТРИБУЛЕ ( на Човека )

Е, лека нощ!

ЧОВЕКЪТ ( с поклон )

Сеньор, покорен ваш слуга!

(Излиза.)

ТРИБУЛЕ ( гледа го как се отдалечава )

Със него на едно равнище сме сега —

драстичния език и шпагата звънлива!

За смях съм аз роден, а той — за да убива!

След като Човекът се скрива, Трибуле отваря тихо вратичката в стената на двора. Поглежда предпазливо навън, после изважда ключа от бравата и отново внимателно заключва отвътре. Прави няколко крачки с разтревожен й загрижел вид.

ТРИБУЛЕ ( сам )

Старикът ме прокле… Когато след речта

„Бъди проклет, лакей!“ към мене изкрещя,

като подлец се смях на горестта му клета…

Но моята душа от ужас бе обзета.

(Отива и сяда на малката скамейка до каменната маса.)

Прокле ме!

(Дълбоко замислен, с ръка на челото.)

Хората, природата и бог

създадоха ме зъл и подъл, и жесток.

Да бъда вечно шут, все гърбав да оставам!

О, тази мисъл зла! Когато спя и ставам,

когато сред мечти обхождам цял света —

да виждам все това, да имам мисълта,

че аз съм дворцов шут! От дълг за всеотдайност

да предизвикваш смях… Позор и срам — до крайност!

И на войниците, събрани в пек и прах

край някакъв парцал — за знаме взет от тях,

на просяка в Мадрид, в неволя който скита,

на роба във Тунис, в каторга на бандита,

да, дават право днес на всеки жив човек

да спре смеха си, щом за сълзи търси лек,

а никога на мен! От скръб обзет всецяло,

скован в оковите на грозното си тяло,

завинаги презрял вида си уродлив,

към всичко хубаво и силно тъй ревнив,

вървя сред блясъци, но те ме обкръжават,

очите ми слепят — и мрачен те ме правят;

понякога дори от гняв и самота

аз търся сянката на мрака във нощта —

като покой или утеха за душата,

която с плач горчив ридае в тъмнината…

Но моят господар, обичан от жени,

сипещ от възторг, щастлив от своите дни,

зарад което той за своя гроб забравя,

млад, силен френски крал — внезапно се изправя

и в мойта тъмнина подритва ме със крак,

с прозявка казвайки; „Ей, шут, разсмей ме пак!“

О, беден кралски шут! Човек е най-накрая!