Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

БЛАНШ ( на Трибуле, който оглежда терасата с фенер )

Но, татко, от какво сте толкова смутен?

Страхувате ли се?

ТРИБУЛЕ

За теб, а не за мен!

(Прегръща я още веднъж.)

Бланш! Сбогом!

Фенерът, който сега държи госпожа Берард, осветява Трибуле и Бланш.

КРАЛЯТ ( зад дървото, настрана )

Трибуле!

(Смее се.)

Да дойда да науча,

че има дъщеря! О, колко смешен случай!

ТРИБУЛЕ ( готви се да излезе, но отново се връща )

На път за „Сен Жермен“ не чувствате ли вас

да ви следят?

Бланш навежда очи смутена.

БЕРАРД

Нас? Не!

ТРИБУЛЕ

Крещете с пълен глас,

ако ви дебнат!

БЕРАРД

Да! Във всеки случай на тревога.

ТРИБУЛЕ

И чукат ли — не им отваряйте, за бога!

БЕРАРД ( със жар, преувеличава предпазните мерки на Трибуле )

И кралят да е вън!

ТРИБУЛЕ

Особено пък той!

(Прегръща още веднъж своята дъщеря. Излиза, като старателно затваря вратата след себе си.)

Бланш, госпожа Берард, Кралят. През първата част на сцената Кралят стои зад дървото.

БЛАНШ ( замислено, заслушана в отдалечаващите се стъпки на баща си )

Усещам угризение!

БЕРАРД

Защо! О, боже мой!

БЛАНШ

Най-малкото дори сега го ужасява.

На тръгване видях сълза да натежава

в очите му. Тъй мил е той! И при това

не му разказах аз в неделя, че вървя

след нас един младеж… И ти видя го даже.

БЕРАРД

Притрябвало му е за туй да се разкаже!

Баща ти е чудак! И даже малко див!

О, мигар мразиш ти младежа тъй красив?

БЛАНШ

Аз? Да го мразя? Не! Бих казала обратно.

Не виждам вече аз тук нищо по-приятно

след разговора мил на нашите очи.

Все той ми е в ума! По всичко си личи,

че му подхождам аз. И с тази мисъл свиквам…

Поставям го дори над всички. И обиквам

във него храбростта! Тъй горд е той и мил!

Представям си на кон как би се извисил!

БЕРАРД

Бездруго е блестящ!

(Отива близо до Краля.)

Той й дава шепа жълтици, които тя пъхва в джоба си.

БЛАНШ

Такъв човек намирам…

БЕРАРД ( протяга ръка към Краля, който продължава да сипе в нея злато )

За превъзходен.

БЛАНШ

Да. В очите му съзирам

великодушие.

БЕРАРД

И щедрост!

При всяка нова дума госпожа Берард протяга ръката си, която Кралят отново напълва със златни монети.

БЛАНШ

Смел и млад!

БЕРАРД ( без да се отказва от своята хитрост )

Величествен!

БЛАНШ

При туй — добър!

БЕРАРД ( протяга ръка )

И мил!

БЛАНШ

Сърцат!

БЕРАРД ( протяга ръка )

Великолепен!

БЛАНШ ( с въздишка )

Да.

БЕРАРД ( при всяка нова дума протяга отново ръка )

По външност несравним е!

А чело! Нос! Очи!

КРАЛЯТ ( настрана )

О, господи, спаси ме!

Със своите хвалби ограби ме завчас.

БЛАНШ

Обичам тъй… все тъй ми говори!

БЕРАРД

Знам аз.

КРАЛЯТ ( настрана )

Да. Масло в огъня!

БЕРАРД

Тъй мил е, честно слово!

Великодушен, смел…

КРАЛЯТ ( изпразва джобовете си )

Брей! Почва пак отново.

БЕРАРД ( продължава )

Навярно е сеньор. Облечен с вкус голям.

На ръкавицата със златен монограм.

(Протяга ръка.)

Кралят й прави знак, че няма нищо повече.

БЛАНШ

Не искам ни сеньор, ни принц. А непорочен,

добър студент, новак. И беден междувпрочем.

Такъв е по-добър.

БЕРАРД

Да, може и това,

щом тъй желаеш ти.

(Настрана.)

Моминската глава

е тъй разбъркана. Виж вкус! Опасно нещо!

(Опитва се пак да протегне ръка към Краля.)

А този млад човек ви люби най-горещо…

Кралят не й дава.

(Настрана.)

Пресъхна. Без пари — ни думичка от мен.

БЛАНШ ( все още не вижда Краля )

Защо се бавиш ти, щастлив неделен ден?

Не го ли видя — скръб душата ми изпитва.

О! Помня онзи ден: по време на молитва

той приближи към мен — сърцето ми заби!

Размислям ден и нощ! Вглъбен е може би

във любовта към мен. И даже вярвам страстно,

че моето лице той вижда ежечасно.

Да. Той е мил! Това се вижда отстрани.

Да, няма склонност той към другите жени.

Не търси веселби… забави за душата —

за мен си мисли той.

БЕРАРД ( с последно усилие, протягайки ръка към Краля )

Залагам си главата!

КРАЛЯТ ( снема пръстена си и й го подава )

Е, за главата ти тоз пръстен.

БЛАНШ

През деня

си мисля често аз и моля се в съня

да се яви пред мен.

Кралят излиза от своето скривалище и застава на колене пред нея.