Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Затуй надменността, която го замая,

гневът и завистта, с които става смел,

пресмятането му за най-ужасна цел,

да, тези чувства зли, гризящи съвестта му,

потъпква изведнъж — по знак на краля само!

И по желание се смее и криви.

О, низост! Ако той седи или върви,

усета сам връвта, кракът му дето мести.

Презират го! Кълват го с подигравки чести!

А на кралицата, жена с красив профил,

с безсрамно деколте, той би се съгласил

в леглото й цял ден да бъде нейно пале.

А присмехулните сеньори и нахали?

Хм! Как ви мрази той! Какви сме врагове!

И как си плащате за свойте смехове!

Той може всекиго внезапно да ужили!

Съветва краля. Той е демон с черни сили!

Затуй делата ви така без време мрат.

И с нокти сграбчи ли по силен някой път,

оскубва го за миг с велико наслаждение.

Направихте го зъл! О, мъка! О, падение!

Да смесваш злъч с вино и друг да нагостиш.

Роди ли се добър инстинкт, да го приспиш.

Да замъглиш умът с дрънкулки гласовити

и като гений зъл да си прекарваш дните,

и в празник да рушиш без жал от пустота

доволството на най-доволните в света…

С една едничка цел: на другите провала.

Да бъдеш тук и там, навред, във всяка зала.

Да носиш винаги, прикрита зад стена

от саркастичен смях — сгъстената вълна

на свойта злоба…

(Става от скамейката.)

Но… какво ли ме обзима?

Не съм ли друг човек пред таз врата любима?

Поне за миг светът за мен да бъде сън.

Не трябва нищо тук да внасям аз отвън.

(Отново се замисля.)

Старикът ме прокле! Все тази мисъл дива!

Уж все я гоня аз, а тя не си отива.

Да ме опази бог!

(Повдига рамене.)

Изгубих си ума?

Отива при вратата на къщата и чука. Тя се отваря. Девойка, облечена в бяло, излиза оттам и се хвърля в обятията му.

Трибуле, Бланш, после госпожа Берард.

ТРИБУЛЕ

О, мойта дъщеря!

(Радостно я притиска до гърдите си.)

С ръцете си сама

ме приласкай! До теб е всичко освежено!

Дете! Щастлив съм аз. И дишам облекчено.

(Гледа я с възторг.)

По-мила всеки ден! Не ти ли тук тежи?

О, прегърни ме, Бланш! Добре ли си? Кажи!

БЛАНШ ( в обятията му )

Ах, колко сте добър!

ТРИБУЛЕ ( сяда )

Не, аз без теб не мога.

Не си ли моя кръв и обич, и тревога?

Ако те нямаше, какво бих правил аз?

Небе!

БЛАНШ ( поставя ръка на челото му )

Въздишате? Какво ви е на вас?

Кажете, татко! Пак ли тайна мъка? Милия!

Но нищо аз не знам за своята фамилия…

ТРИБУЛЕ

Такава нямаш ти.

БЛАНШ

Ни името ви знам.

ТРИБУЛЕ

Защо ли ти е то?

БЛАНШ

В Шинон, градчето там,

където аз растях, съседите тогава

ме смятаха сирак до вашата поява.

ТРИБУЛЕ

Аз сбърках, че те взех от малкото градче.

Бях сам, следях със скръб как времето тече

и сещах нужда аз от скъп човек до мене.

(Отново я прегръща.)

БЛАНШ

Не ми разказвайте, щом тъй сте притеснени…

ТРИБУЛЕ

Недей излиза!

БЛАНШ

Аз съм тук шейсети ден.

И бях за осми път на служба в „Сен Жермен“.

ТРИБУЛЕ

Добре.

БЛАНШ

За майка си поне да ви попитам…

ТРИБУЛЕ

Не искай тази скръб горчива да изпитам!

Не ми припомняй ти, че съм я срещал аз!

Бих казал, че е сън през някой светъл час,

ако не беше ти! Различна от жените,

във тоя страшен свят, бездушен към душите,

случайно ме видя — недъгав, изтерзан,

и ме обикна тя затуй, че съм презрян.

Отиде си от нас. И любовта си трайна

Отнесе в своя гроб със ангелската тайна.

Любов-светкавица! Тя блесна в този свят.

И като райски лъч попадна в моя ад.

Земята, винаги готова да ни вземе,

над нежната й гръд дано не бъде бреме.

Остана ти!

(Вдига очи към небето.)

Небе! Благодаря все пак!

(Плаче и крие сълзите си.)

БЛАНШ

Ах, колко страдате! И как да гледам? Как?

Не искам! Не! Така от скръб ще полудея!

ТРИБУЛЕ ( горчиво )

Какво би казала, щом видиш да се смея?

БЛАНШ

Какво ви става? О, но името поне

кажете си на мен… Тъй болката ви…

ТРИБУЛЕ

Не.

Баща съм ти. Защо със име да се кича.

Освен теб никой друг навън не ме обича!

Презират ме едни, а други ме кълнат.

Какво ще правиш ти с туй име? В този кът,

невинен и щастлив, проникнат от сърдечност,

при твойта доброта и твоята човечност,

да бъда бих желал почитан твой баща!

Най-святото и най-великото в света!

БЛАНШ

О, татко!

ТРИБУЛЕ ( отново страстно я взема в прегръдките си )