Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Оттук сега съзирам три оси.

Онези — Моншеню, Брион, Монморанси.

ТРИБУЛЕ

Да, вярно.

КРАЛЯТ

Първенци! Ах, раса прокълната!

Направих двамата най-главни във войската.

На целия дворец е Моншеню глава.

Не са доволни! Е, какво е пък това?

ТРИБУЛЕ

Но още можете — и друго направете

за тях…

КРАЛЯТ

Какво?

ТРИБУЛЕ

Какво? Наред ги избесете!

ДЬО ПИЕН ( както се смее, обръща се към тримата придворни, стоящи в дъното на сцената )

Не чухте ли какво издрънка той сега?

ДЬО БРИОН ( с гневен поглед към Трибуле )

Да, чух.

ДЬО МОНМОРАНСИ

Ще заплати!

ДЬО МОНШЕНЮ

Смешник! Презрян слуга!

ТРИБУЛЕ ( на Краля )

Навярно празнина усещате в душата.

Та ни една жена ли няма тук, която

да казва с поглед „не“, а със сърцето „да“?

КРАЛЯТ

Какво ли знаеш ти!

ТРИБУЛЕ

Да имаш любовта

заради своя сан, е нищо.

КРАЛЯТ

Ала може

все някоя за мен в света да се тревожи?

ТРИБУЛЕ

Без да ви знае?

КРАЛЯТ

Да.

(Настрана.)

Суетност, не меси

красивата жена от улица Бюси.

ТРИБУЛЕ

Еснафка ли е тя?

КРАЛЯТ

Защо пък не?

ТРИБУЛЕ ( живо )

Тогава

самия ви живот опасност застрашава.

Жестоки римляни са тия буржоа.

Собствеността недей докосва на змия.

Каквито сме със вас крале и смехотворни,

достатъчно ни са жени на царедворци!

КРАЛЯТ

Например бих прибрал жената на Косе.

ТРИБУЛЕ

Вземете я.

КРАЛЯТ ( със смях )

Да-да. Тъй казваш, но не се

тъй лесно прави.

ТРИБУЛЕ

Е, чрез кражба!

КРАЛЯТ ( посочва Дьо Косе )

А съпруга?

ТРИБУЛЕ

В Бастилията!

КРАЛЯТ

О!

ТРИБУЛЕ

За тази му услуга —

сторете го херцог…

КРАЛЯТ

Ще се откаже той

ревнивец-буржоа! И ще надигне вой.

ТРИБУЛЕ ( замислен )

Платете му с пари — или на заточение…

През това време Дьо Косе, примъкнал се зад Краля и шута, подслушва техния разговор. Трибуле се удря радостно по челото.

Но има начин друг, по-лек като решение,

и време е за туй да се потърси път.

Дьо Косе се приближава още повече и слуша.

Главата на сеньор Косе да отсекат.

Дьо Косе отстъпва уплашен.

… Че влязъл в заговор със Рим или Испания…

ДЬО КОСЕ ( избухва )

О, дявол!

КРАЛЯТ ( като се смее и удря по рамото Дьо Косе. На Трибуле )

Точно тъй, не трябват колебания!

Да падне, мислиш ти, ей тази тук глава?

Приятелю, но виж: глава ли е това?

Та всяка мисъл там е със рога снабдена.

ТРИБУЛЕ

Като калъфа стар, във който е родена.

ДЬО КОСЕ

Да ме обезглавят!

ТРИБУЛЕ

Да.

КРАЛЯТ ( на Трибуле )

Той е разгневен.

ТРИБУЛЕ

Как може кралят ни да бъде притеснен,

нима без волности ще бъде крал тогава?

ДЬО КОСЕ

Да бъда без глава? Това ме ужасява!

ТРИБУЛЕ

Тъй просто е това. Защо е нужно пък

на раменете ви да си остане?

ДЬО КОСЕ

Млък!

Ще те накажа, шут!

ТРИБУЛЕ

От вас не се страхувам!

Със силните дружа, със силните воювам.

Какво рискувам? Туй, с което съм прочут —

главата на един придворен гърбав шут.

Бих се боял, ако като на вас — в шкембето

ей тази гърбица се смъкнеше, с което

съвсем бих погрознял.

ДЬО КОСЕ ( с ръка върху сабята си )

Лентяй!

КРАЛЯТ

Спри, графе мой!

Ела, смешнико!

(Отдалечава се с Трибуле, като се смее.)

ДЬО ГОРД

Хм. Страна не взема той.

ДЬО ПАРДАЙАН

При всеки случай тъй без такт се подиграва.

МАРО

Най-странно е това, че сам се забавлява.

Когато шутът и Кралят се отдалечават, придворните се приближават и следят Трибуле със злобен поглед.

ДЬО БРИОН

Да пипнем шута!

ВСИЧКИ

Ха!

МАРО

Бронирал се е сам.

Как ще го хванеш? Как ще го удариш?

ДЬО ПИЕН

Знам.

Тук всеки има зъб на смешките му тъпи.

Знам как да отмъстим!

Всички с любопитство обкръжават Дьо Пиен.

Когато мрак настъпи —

на улица Бюси, с качулки на глава,

наблизо до Косе! Ни дума за това!

МАРО

Отгатвам.

ДЬО ПИЕН

Ясно?

ВСИЧКИ

Да.

ДЬО ПИЕН

По-тихо! Ето, влиза.

Влизат Трибуле и Кралят, обкръжени от жени.

ТРИБУЛЕ ( сам, настрана )

С кого да се заям? От ум не ми излиза!

ЛАКЕЙ ( влиза, тихо, към Трибуле )

Сеньор Сен Валие при краля е дошел.

Старик във черен плащ.

ТРИБУЛЕ ( потрива ръце )

Да влезе тоя смел

сеньор Сен Валие.

Лакеят излиза.

Ах, дявол да го вземе!

Отлично е това! Един скандал без време!