Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Това е празен лукс, ненужен тук поне.

Жената е имот — имение по-точно,

която плаща дан на краля, и то срочно.

Принася полза тя — като внезапен дъжд,

и даже орден е върху врата на мъж,

цял куп блага, растящ минута след минута…

(Гледа ги право в очите.)

Кон между вас сега би казал — лъже шута?

Нали е истина? Да, всеки тук без жал

(минава от един на друг)

веднага би продал, ако не е продал,

за име и за пост, за титла благородна

(на Дьо Брион)

жена си!

(На Дьо Горд.)

Ти — сестра!

(На младия Дьо Пардайан.)

А ти — и майка родна!

ЕДИН ОТ ПАЖОВЕТЕ ( налива си чаша вино, пие, напявайки )

Бурбон, видял Марсилия,

попитал своя стан:

— Къде да търсим милия…

ТРИБУЛЕ ( обръща се )

Да знам какво дрънчиш — в нахалната уста

ще счупя чашата ведно със песента.

(Към всички.)

Кой би повярвал? О, испанските херцози —

Вермандоа, на Карл Велики внук, и този,

Брион, внук на херцог Милански, Пардайан,

след тях един Пиен, един Горд-Симиан,

един Монморанси, все имена могъщи,

детето да крадат на клет човек от къщи.

Не подобава туй на родове-слънца!

Зад тези гербове — най-низките сърца!

Не сте от тях! Не сте! Сред свирки и скандали

с придворните слуги са майките ви спали!

От тази смес сте. Да!

ДЬО ГОРД

Ей, шут!

ТРИБУЛЕ

И колко днес

ви даде този крал — да купи мойта чест?

Плати ли ви, кажете!

(Скубе косите си.)

Аз имам нея само.

И ако исках — тя е млада, пречка няма, —

той би платил на мен.

(Оглежда всички.)

Или пък този крал

си е въобразил, че нещо би ми дал?

Но може ли и мен да стори благороден?

И строен, и красив, на другите подобен?

Ад! Всичко той ми взе! И вашата игра

как подло се скрои, как гнусно разигра?

Мерзавци! Подлеци! Безсъвестни бандити!

Злодеи и крадци! Убийци на жените!

Сеньори! Искам си момичето. За мен

е нужно! Още ли ще го държите в плен?

О! Вижте таз ръка — тя не е знаменита,

ръка на прост човек, селяк, с бразди покрита.

За веселяци тя съвсем не е беда,

тя няма шпага, но е с нокти, господа!

Предълго чаках аз! Детето ми е нужно!

Ей, отворете ми вратата!

(Отново се спуска разярен към вратата, препречена сега от всички придворни. Бори се известно време, след това отива на авансцената и пада на колене запъхтян, останал без сили.)

Всички дружно

срещу един! Добре!

(Облян в сълзи.)

Аз моля насълзен.

(Към Маро.)

Маро, ти неведнъж си се шегувал с мен.

И ако си с душа и мислене свободно

и под ливреята таиш сърце народно,

кажи, къде е тя? О, тя е тук, нали?

Не можем ли със теб — спокойно помисли! —

да бъдем срещу тях единни, като братя?

Та само ти си тук единствен с ум в главата.

Мой мил Маро! Мълчиш…

(Пълзи на колене към придворните.)

Пълзя… Дори така

аз моля прошка днес в самите ви крака.

Не съм добре… Над мен се съжалете вие!

Понесъл бих друг път аз ваште дяволии.

Но често случва се — поискам да вървя

и нещо ме скове. Мълчал съм за това.

Да. Често лоши дни човек в живота има.

Аз бях придворен шут от не една година.

За милост моля! Аз съм гърбав и болнав.

Играчката си тъй не счупвайте със гняв.

На този Трибуле се смяхте дни и нощи.

Наистина не знам какво да кажа още…

О, мойта дъщеря върнете! Тук е тя.

Не я ли криете зад кралската врата?

Съкровището ми! Добри сеньори! Моля!

Какво да правя аз без нея? Нямам воля.

И моята съдба е вече черен ад.

Единствен дар бе тя за мен на тоя свят!

Всички продължават да мълчат.

(Той се изправя в отчаяние.)

Мълчание и смях! Това сте всъщност вие.

С наслада гледате как клетникът се бие

в гърдите, скубейки коси обезумял.

Една нощ още, и съвсем бих побелял!

Вратата на кралската спалня се отваря внезапно. Оттам излиза Бланш, обезумяла, с помрачен поглед; дрехите й са в безпорядък; с отчаян вид се хвърля в обятията на баща си.

БЛАНШ

Ах! Татко!

ТРИБУЛЕ ( притиска я в обятията си )

Дъще! О, детето ми! Да, то е!

Ах, господа!

(Задушен от ридание и нервен смях.)

Това бе всъщност всичко мое!

Без нея моя дом е в траур. Ангел скъп!

Сеньори, мисля си, в една такава скръб

за тези стонове аз имам основание!

Това дете, това тъй прелестно създание!

Погледнеш ли го ти, и ставаш по-добър!

Не се изгубва то без викове до смърт!

(На Бланш.)

От нищо не се бой. Туй бе шега, ей богу!