МАГЕЛОНА
Братленце, чуй!
САЛТАБАДИЛ
Е, та?
МАГЕЛОНА
Ти знаеш ли какво си мисля?
САЛТАБАДИЛ
Не.
МАГЕЛОНА
Аз питам.
САЛТАБАДИЛ
По дяволите!
МАГЕЛОНА
Той е млад и горд — възпитан.
Същински Аполон. Красив. По моя вкус.
И влюбен. Спи като невръстния Исус.
Не го убивай!
БЛАНШ ( която вижда и чува всичко, ужасена )
Ах!
САЛТАБАДИЛ ( изважда от сандъка стар чувал и камък и равнодушно подава чувала на Магелона )
Я по-добре тогава
чувала закърпи.
МАГЕЛОНА
Защо?
САЛТАБАДИЛ
За да поставя
там Аполонът, щом навеки го приспя.
А с този камък пък ще потопим трупа.
МАГЕЛОНА
Но…
САЛТАБАДИЛ
Магелона, ти носа си в туй не тикай!
МАГЕЛОНА
Ако…
САЛТАБАДИЛ
… те слушам аз, не ще убием никой!
Заший го.
БЛАНШ
Но какви са те? Сестра и брат?
Та не надничам ли сега в самия ад?
МАГЕЛОНА ( започва да кърпи чувала )
Да поговорим.
САЛТАБАДИЛ
Е?
МАГЕЛОНА
Защо тъй яд те хвана
на този кавалер?
САЛТАБАДИЛ
Да мразя капитана?
Ценя военните. Нали от тях съм сам?
МАГЕЛОНА
Как? Да убиеш ти красавец с чин голям
заради гърбав, зъл, превит на „S“!
САЛТАБАДИЛ
Не крия,
от този гърбав взех пари, за да убия
един приятен мъж. Взех десет най-напред.
Ще взема още, щом чувала бъде в ред.
Ще го доставя. Край!
МАГЕЛОНА
Ти по-добре пречукай
онуй човече, щом с парите мине тука.
Все то.
БЛАНШ
Баща ми!
МАГЕЛОНА
Е, кажи, бъди открит!
САЛТАБАДИЛ
Ти, сестро, за какъв ме вземаш? За бандит?
Хм! Да убия аз клиент, заплащащ честно?
МАГЕЛОНА ( показва му вързоп дърва )
Чувала натъпчи с дърва — и много лесно.
Той би го взел за труп.
САЛТАБАДИЛ
Как мислиш ти това?
Да вземе за човек един чувал с дърва?
Вързопът е корав и сух. И вцепенен е.
Той не е гъвкав.
БЛАНШ
Ах, дъждът така студен е!
МАГЕЛОНА
Смили се!
САЛТАБАДИЛ
Приказки!
МАГЕЛОНА
Братле!
САЛТАБАДИЛ
Недей крещя!
Той трябва да умре! Млъкни сега!
МАГЕЛОНА
Не ща!
Ще го разбудя аз.
БЛАНШ
Какво добро създание!
САЛТАБАДИЛ
А десетте екю?
МАГЕЛОНА
Да…
САЛТАБАДИЛ
Имай и съзнание!
Не се меси, дете!
МАГЕЛОНА
Не. Аз ще го спася.
Магелона застава решително пред стълбата, за да прегради пътя на брат си. Салтабадил, победен от нейната настойчивост, отива на авансцената, като че ли обмисля как да уреди всичко.
САЛТАБАДИЛ
Чуй, онзи в полунощ ще дойде на часа.
Ако до този час спре някой в тъмнината
и просто за подслон почука на вратата,
ще го убия аз и пъхна в тоз чувал
наместо твоя мил. Кой би това разбрал?
Клиента ни среднощ, зарадван най-горещо,
ще хвърли другия, без да открие нещо.
Туй бих могъл за теб да сторя аз.
МАГЕЛОНА
Мерси!
Кой дявол искаш тук да дойде да виси?
САЛТАБАДИЛ
Друг начин няма. Не!
МАГЕЛОНА
В подобен час! Разправяш!
БЛАНШ
О, господи! Защо така ме изкушаваш?
За него този праг сега да пресека?
Не! Тъй съм млада аз! Не ме влечи така!
Не!
Гърми се.
МАГЕЛОНА
Ако във този час спре някой под небето
навън — със кошница пренесла бих морето.
САЛТАБАДИЛ
Не спре ли някой тук — ще бъде мъртъв той!
БЛАНШ ( трепери )
Да викна стража? Не! Спи всичко, боже мой!
И този би предал баща ми пък тогава.
Не искам да умра! Аз знам какво да правя!
Към своя скъп баща ще стана по-добра.
Как? На шестнадесет години да умра?
Под острата кама да бликне кръв гореща?
Ха!
Градският часовник избива веднъж.
САЛТАБАДИЛ
Сестро, чуй! Звъни часовникът отсреща!
Още два последователни удара.
Да, да. Дванадесет без четвърт. Никой друг
не вярвам до среднощ да се отбие тук.
Е, чува ли се шум? Не! Четвърт час остава.
(Слага крак на стълбата.)
Магелона, разплакана, го задържа.
МАГЕЛОНА
Почакай още!
БЛАНШ
Тя дори се насълзява!
Стоя, а бих могла да го спася в нощта!
Разлюбил ме е той. Остава ми… смъртта.
За него? Е, добре!
(Колебае се още.)
Все пак е тъй ужасно!
САЛТАБАДИЛ ( на Магелона )
Но стига! Няма друг да дойде — то е ясно!
БЛАНШ
Поне да знаех как ще ме удари той!
Ако човек поне не страда! Боже мой,
но удрят ви в чело, в лице…
САЛТАБАДИЛ ( опитва се да се освободи от Магелона, която го възпира )
Какво да правя?
Дали ще го смени друг някой дотогава?
БЛАНШ ( трепери от студ под дъжда )
Читать дальше