Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Преструвах се след туй, че съм забравил бил —

успокои се ти, че всичко съм простил,

че моя гняв е гняв беззъб — за два-три дена!

Не, в тази зла борба, помежду нас родена —

на силен и на слаб, — е слабият герой!

Той, който лижеше нозете ти, да, той

те тъпче тук.

(Навежда се все повече върху чувала.)

Кралю, с дворянска кръв отвека,

да, аз съм този шут, да, аз, получовека,

това животно, що наричаше ти пес!

(Удря трупа.)

Причината е в туй, че щом мъстим за чест —

най-мъртвото сърце пробужда се тогава!

И всеки слаб расте, и гърбав се изправя!

От ножницата роб гняв вади вместо плач.

И котка става звяр, и всеки шут — палач!

(Повдига се.)

Да чуеше поне как тук се подигравам —

без да се вдигне!

(Навежда се отново.)

Ей! От теб се отвращавам!

Иди в реката ти — там свършват твоите дни!

Водата виж дали достига Сен Дьони.

(Отново се изправя.)

Прости, крал Франсоа!

Хваща чувала за единия край и го влачи към водата. В момента, когато го поставя върху парапета, вратата на къщата се отваря предпазливо. Магелона излиза оттам, оглежда се обезпокоена наоколо, прави движение с ръка, подсказваща, че нищо не вижда, отново влиза и се появява след миг с Краля, на когото обяснява със знаци, че няма никой и може спокойно да си отиде. После се прибира, затваряйки вратата след себе си, и Кралят тръгва към дъното на сцената, накъдето му е посочила Магелона. Тъкмо в този момент Трибуле се готви да хвърли чувала в Сена.

ТРИБУЛЕ ( с ръка върху чувала )

Върви!

КРАЛЯТ ( пее от дъното на сцената )

Не вярвай на жената,

тя бързо се отмята…

ТРИБУЛЕ ( потръпва )

О, тоя глас!

Миражи нощни ли ме мамят в тоя час?

(Обръща се и се заслушва ужасѐн.)

ГЛАСЪТ НА КРАЛЯ

Не вярвай на жената,

тя бързо се отмята…

ТРИБУЛЕ

Проклятие! Но тук в чувала той не бил.

Помогнали са му. И той се е спасил.

Измамен съм!

(Тича към къщата, но там само горният прозорец е отворен.)

Бандит!

(Измерва с поглед височината, като че ли възнамерява да се покатери.)

Прозорецът висок е.

(Връща се към чувала, с гняв.)

Кого е сложил тук с ръцете си жестоки?

Треперя… Клет човек!

(Опипва чувала.)

Да, има тяло тук.

(Разрязва чувала от горе до долу с нож и гледа вътре с тревога.)

Не виждам!

(Оглежда се трескаво.)

Пътят пуст — не, няма никой друг.

И нищо в този дом! Ни светлини, ни къщи!

(С отчаяние опира лакти върху чувала.)

Ще чакам мълния.

(Няколко секунди внимателно се взира в чувала, от който наполовина е изтеглил тялото на Бланш.)

Трибуле, Бланш.

Внезапна светкавица.

ТРИБУЛЕ ( изправя се и отстъпва с неистов вопъл )

О, тя е! Боже! Дъще!

Земя и небеса! Да, тук това е тя!

(Опипва ръката й.)

Ръката ми е в кръв! На кой ли е кръвта?

О, дъще, губя свяст! Ужасно съвпадение!

Не, невъзможно е! О, призрачно видение!

Нали замина тя, на път е за Еврьо!

(Пада на колене до тялото, устремил поглед към небето.)

Това е страшен сън! Детето ми добро

нали е, господи, под твоята закрила!

Не, не е тя!

Нова, силна мълния озарява безкръвното лице и затворените очи на Бланш.

Да, тя е тука! Дъще мила!

Това е тя!

(С ридание се хвърля върху тялото.)

Кажи, отговоря, дете!

Бандити! О! Кажи… убили са те те!

И никой тук освен семейството ужасно!

Отговори ми ти! Небе! Дете прекрасно!

БЛАНШ ( сякаш съживена от виковете на баща си, повдига клепачи, с угаснал глас )

Кой ме повика?

ТРИБУЛЕ ( обезумял от мъка )

Тя! Помръдна може би.

Очи отвори пак! Сърцето й заби…

БЛАНШ ( почти неподвижна; тя е по риза, цяла в кръв, с разпилени коси; нозете й са скрити в чувала )

Къде съм?

ТРИБУЛЕ ( повдига я на ръце )

Бланш! Дете! Съкровище тъй рядко!

Позна ли ми гласа? И чуваш ли ме?

БЛАНШ

Татко!…

ТРИБУЛЕ

Какво ти сториха? Ах, адска тъмнина!

Боя се болка аз да не ти причиня…

Не виждам. Рана тук ти имаш ли? Ръката

ми направлявай…

БЛАНШ ( говори накъсано )

Знам… докосна се камата…

в сърцето ми…

ТРИБУЛЕ

Но кой те нарани с кама?

БЛАНШ

Излъгах ви… затуй виновна съм сама…

обичах го… сега… умирам…

ТРИБУЛЕ

Участ дива,

понеже исках мъст… бог чул — и ме убива!…

Как го направиха? Отговори ми ги!

БЛАНШ ( умираща )

Не, нямам сили аз да кажа…