Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Авторът вече е заявявал на друго място, че драмата, както я чувства той, драмата, която би искал някой талантлив човек да създаде, драмата, съобразена с духа на деветнадесети век, не е високопарната, преувеличена и възвеличаваща испанска трагикомедия на Корней; не е абстрактната, любовна, идеализирана, божествено-елегична трагедия на Расин; не е дълбокомислената, мъдра и проницателна, но прекалено безмилостно-иронична комедии на Молиер; не е трагедията с предпоставена философска теза на Волтер, не е комедията с революционно въздействие на Бомарше; не е дори повече от всичко това, а е всичко това едновременно; или, по-добре казано, не може изобщо да се сравнява с всичко това. Тя не е, както е при тези велики мъже, систематично и непрекъснато осветяване на нещата само от една страна, а обглеждане на всичко едновременно от всички страни Ако днес съществуваше човек, който би могъл да вдъхне живот на драмата, такава, каквато си я представяме ние, тази драма би била за човешкото сърце, за човешкия ум, за човешката страст и човешката воля; би била миналото, възкресено в настоящето; би била историята, както са я сътворили нашите бащи, съпоставена с историята, която творим самите ние; би съчетала на сцената всичко, което е съчетано в живота; би представила на едно място бунт, на друго — любовен разговор, в любовния разговор — поука за народа, а в бунта — зов на сърцето; би включила смеха, сълзите, доброто, злото, възвишеното, низкото, съдбата, провидението, гения, случайността, обществото, света, природата, живота; и във всичко това би се усещало присъствието на нещо величествено!

На тази драма, която би представлявала постоянно напътствие към множеството, би трябвало да бъде позволено всичко, защото, ако се изхожда от дълбоката й същност, тя не би могла да съгреши в нищо. С почтеността, възвисеността, ползотворността и чистата си съвест тя би си спечелила такава слава, че никой не би могъл никога да я обвини, че се стреми към ефект и врява там, където тя ще търси единствено нравствената поука и напътствието. Тя би могла да отведе Франсоа I при Магелона, без да пробуди подозрение; би могла, без да обезпокоява най-строгите съдници, да предизвика в сърцето на Дидие изблик на състрадание към Марион; би могла, без да бъде обвинявана в превзетост или преувеличение, като автора на „Мария Тюдор“, да покаже, в разгърнат вид на сцената, в цялата му ужасяваща реалност, чудовищния триъгълник, който толкова често се появява в историята: кралица, фаворит, палач.

На човека, който ще създаде такава драма, ще са нужни две достойнства: съвест и гений. Авторът, който ви говори тук, знае много добре, че притежава само първото. И все пак той ще продължава това, което е започнал, с искреното пожелание други да го надминат. Днес една огромна и все по-просветена публика се отнася със симпатия към всички сериозни начинания в изкуството. Днес всички високообразовани критици помагат и вдъхват смелост на поета. Останалите съдници са без значение. И така, дано поетът дойде по-скоро! Що се отнася до автора на тази драма, той е уверен, че бъдещето принадлежи на прогреса, сигурен е, че по липса на талант неговото упорство един ден ще бъде справедливо оценено, и обръща ведър, спокоен и изпълнен с доверие поглед към множеството, което всяка вечер гледа с такова любопитство, безпокойство и внимание тази тъй несъвършена творба. Пред това множество той чувства отговорността, с която е натоварен, и спокойно я поема. Никога в своята творческа дейност той не е отклонявал нито за миг вниманието си от народа, когото театърът цивилизова, от историята, която театърът обяснява, от човешката душа, която театърът съветва. Утре той ще остави завършената творба, за да пристъпи към създаването на следващата; ще напусне множеството, за да се върне в самотата си; една дълбока самота, в която не достига никакво зловредно влияние от външния свят, в която младостта, негова приятелка идва понякога да му стисне ръката, в която той е сам с мисълта, независимостта и волята си; защото само в уединение може да се твори за хората. Повече от всякога авторът ще охранява творчеството и мисълта си от всякакви котерийни интереси; защото той добре знае, че има нещо по-велико от котериите, това са партиите, нещо по-велико от партиите, това е народът, нещо по-велико от народа, това е човечеството.

Ноември 1833

Край Темза, пуст стръмен бряг. Стар порутен парапет скрива реката. Вдясно — бедна на вид къща, на единия й ъгъл се очертава малка статуя на Богородица, под която зад желязна решетка гори фитил, сплетен от кълчища. В дъното, отвъд Темза, се вижда Лондон. Открояват се две високи сгради — Тауър 125 125 Тауър (букв. Лондонската кула) — крепост на брега на река Темза в Лондон. Започва да се строи през 1078 г., разширявана е нееднократно през XII и XIII в.; в различни времена е била кралска резиденция, тъмница за престъпници, обвинени в държавна измяна, монетен двор и др. и Уестминстър 126 126 Уестминстър — през XVI в. местност край Лондон, където се намирали Уестминстърският кралски дворец (седалище и на Парламента) и Уестминстърското абатство, където се коронясват всички крале на Англия от времето на Вилхелм Завоевателя до наши дни. . Денят преваля.