Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

ТРИБУЛЕ ( обсипва я с целувки )

Бланш! Прости!

Да те погубя аз, без туй да знам… Отпадаш!

БЛАНШ ( прави усилие да се извърне )

О, задушавам се!…

ТРИБУЛЕ ( повдига я, с тревожен глас )

Бланш! Колко много страдаш!

Потрай!

(Като се обръща, отчаян.)

На помощ! Ах, тъй глуха е нощта!

О, да оставя тъй да си отиде тя!

Аха! Камбаната е там, на парапета,

Почакай за вода да ида, дъще клета,

тревога да звъня — ще дойдат всеки миг!

Бланш прави знак, че всичко е безполезно.

Не искаш! Трябва! Да! О, господи велик!

(Без да я остави, вика за помощ.)

Ей, който и да е!

Пълна тишина. Къщата остава безучастна в тъмнината.

Дом — гробница ужасна!

Бланш агонизира.

Недей умира! Бланш! О, гълъбице ясна!

Отидеш ли си ти — погивам сам така.

Недей умира!

БЛАНШ

О!

ТРИБУЛЕ

Да, моята ръка

не е поставена добре. И пречи. Мога

да я преместя. Тъй добре ли е? За бога,

ти дишай! Ей сега ще дойде някой друг

на помощ! Никаква душа не виждам тук!

БЛАНШ ( едва-едва, с гаснещ глас )

Прости му, татко, ти… И сбогом…

(Главата й пада отново.)

ТРИБУЛЕ ( скубе косите си )

Бланш! Умира…

(Тича към камбаната и яростно я залюлява.)

Убийство! Помощ!

(Завръща се при Бланш.)

Ах! Но говори, не спирай!

За бога, думичка поне ми промълви!…

(Опитва се да я повдигне.)

Защо сега така жестоко се преви?

Не, твърде млада си! Шестнадесет години!

Животът ти нима край мен така ще мине?

Без да те чуе бог. Защо, о, боже мой!

Появяват се хора, притичващи с факли, дочули звъна на камбаната.

Безмилостен е бог! На мен те даде той!

Да беше те отнел, преди, жена нещастна,

да ми покажеш ти душата си прекрасна!

Защо остави той да те позная аз?

Как не умря, уви, по-малка — в оня час,

когато сред игри деца те нараниха!

Ах, моето дете!

Същите, мъже и жени от народа.

ЕДНА ЖЕНА

О, колко ме сломиха

словата му!

ТРИБУЛЕ ( обръща се )

Аха! Пристигнахте все пак!

Най-после!

(Хваща за яката един каруцар, държащ камшик в ръката си.)

Имаш ли коне, кажи, селяк?

Кола? Кажи!

КАРУЦАРЯТ

Да. Как ми друса рамената.

ТРИБУЛЕ

Под твойто колело ми постави главата!

(Отново се хвърля върху тялото на Бланш.)

Дете!

ЕДИН ОТ ПРИСЪСТВАЩИТЕ

Убийство! Да, бащата е сломен!

Я разделете ги!

Искат да отстранят Трибуле, който се бори да се освободи.

ТРИБУЛЕ

Не! Искам я до мен!

Не съм ви сторил зло, защо ми я крадете?

Не ви познавам аз. Послушайте ме, спрете!

(На една жена.)

Ти плачеш! Виждам аз, добра си… Помогни!

Да ме оставят тук… кажи им ти…

Жената се застъпва за него.

(Той отново се връща при Бланш. Пада на колене.)

Падни

на колене, умри до нея сам, смешнико!

ЖЕНАТА

Тъй както викате, не би ви слушал никой,

ще ви откарат…

ТРИБУЛЕ ( обезумял )

Не!

(Обхваща тялото на Бланш в обятията си.)

Тя диша още тук.

Нуждае се от мен, а не от някой друг.

Идете във града и помощ потърсете.

Спокоен ще съм тук. На мен я оставете.

(Взема я на ръце, както майка заспалото си дете.)

Не, не е мъртва! Бог не иска да умре,

едничка бе ми тя — той знае най-добре.

Обичаше ме! Бе опора в моя ден!

Щом ме осмиваха — тя плачеше за мен,

Тъй нежна, а без дъх! От нея пот се лее.

Подайте, кърпичка!

(Изтрива челото й.)

Устата розовее…

Ако я знаехте! О, аз я виждам пак —

със златни къдрици до раменете чак.

На две годинки бе…

(Силно я притиска до сърцето си.)

О, моя угнетена!

Бланш! Радост! Как с любов от мен бе осенена!

(С тих глас, любува й се.)

Когато бе дете, държах я аз така.

Тя спеше точно тъй на моята ръка.

Събудеше ли се — бе като ангел ясен!

За нея аз не бях ни странен, ни ужасен.

Усмихваше ми се с очи небесни тя.

Ръчичките й аз докосвах със уста.

О, клето агънце! Умря! Не! Спи, почива…

Преди да дойдете, бе друго, тя бе жива.

Събуди се все пак… Почакайте, след миг

ще се изправи тя пред вас с усмихнат лик.

На, виждате сами, че само разсъждавам.

Спокоен съм сега и друг не наскърбявам.

Не върша нищо тук непозволено, знам,

и ще остана аз да я погледам сам.

(Разглежда я внимателно.)

От цялата й скръб ни бръчка! Погледнете!

Във своите ръце затоплих й ръцете!

Пипнете ги сега.

Влиза Лекар.

ЖЕНАТА ( на Трибуле )