Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Хирургът.

ТРИБУЛЕ ( на хирурга, като се приближава )

Вий ли сте?

Прегледайте добре горкото ми дете!

В припадък е, нали?

ЛЕКАРЯТ ( преглежда Бланш )

Не — мъртва. Задушена

от кръвоизлива. Дълбоко е ранена.

Засегнато е зле сърцето… Проверих.

ТРИБУЛЕ

Детето си убих! Детето си убих!

(Пада на земята.)

МАРИЯ, кралица

ДЖЕЙН

ГИЛБЪРТ

ФАБИАНО ФАБИАНИ

СИМОН РЬОНАР

ДЖОШУА ФАРНАБИ

ЕВРЕИН

ЛОРД КЛИНТЪН

ЛОРД ЧАНДЪС

ЛОРД МОНТАГЮ

ИНИЪС ДЪЛВЪРТЪН

ЛОРД ГАРДИНЪР

ТЪМНИЧАР

БЛАГОРОДНИЦИ, ПАЖОВЕ, СТРАЖИ, ПАЛАЧ

Лондон, 1553

Два са начините, посредством които народът се пристрастява към театъра: чрез величественото и чрез правдивото. Величественото завладява масите, правдивото грабва отделния човек.

Целта на драматическия поет, независимо от възгледите му за изкуството, трябва да бъде преди всичко непрестанното търсене на величественото, както е при Корней, или на правдивото, както е при Молиер; или, и това всъщност е най-високият връх, до който може да се издигне геният, постигането едновременно на величественост и правдивост, на величественост в правдивостта и на правдивост във величествеността, както е при Шекспир.

Защото, нека отбележим междувременно, Шекспир е бил осенен с дарбата — и в това именно се състои непостижимото величие на гения му — да примирява, да обединява и непрекъснато да съчетава в своето творчество тези две достойнства — истината и величието, тези почти противоречащи си достойнства или поне толкова различни, че онова, което е недостатък за едното, се явява противоположност на другото. Подводната скала за правдивото е дребнавостта; подводната скала за величественото е лъжата. Във всички произведения на Шекспир величественото е правдиво, а правдивото е величествено. В центъра на всички негови творби ние неизменно откриваме пресечната точка на величието с истината; а там, където величествените неща се съчетават с правдивите, изкуството е постигнало съвършенство. Шекспир, подобно на Микеланджело, като че ли е бил роден, за да разреши необикновената задача, която, формулирана накратко, изглежда лишена от смисъл: да оставаме винаги в пределите на природата, но да излизаме понякога извън тях. Шекспир преувеличава мащабите, но спазва съотношенията. Възхитително е всемогъществото на този поет! Той създава герои, стоящи несравнимо по-високо от нас, които живеят като нас. Хамлет например е правдив като всеки един от нас и в същото време е по-възвишен от нас. Хамлет е исполин и все пак е реален човек. Така е, защото Хамлет не е нито като вас, нито като мен, а като всички нас. Хамлет, това не е отделният човек, а човекът изобщо.

Да откроява непрекъснато величественото чрез правдивото и правдивото чрез величественото, такава е всъщност според автора на тази драма — като същевременно той поддържа всички свои идеи, вече развити в другите му писания по тези въпроси — целта на поета в театъра. А тези две думи величественост и правдивост включват всичко. Истината съдържа морала, величествеността съдържа красотата.

Не бива да се подозира авторът в самодоволна увереност, че вече е постигнал или някога ще успее да постигне тази цел; но би трябвало да му бъде позволено да засвидетелства пред всички, че до ден-днешен тя си остава единственото нещо в театъра, към което неотстъпно се е стремил. Новата драма, която той наскоро представи на сцена, представлява още едно усилие в стремежа му към тази лъчезарна цел. Каква всъщност е мисълта, на която той се опитва да вдъхне живот в „Мария Тюдор“? Тя е следната: кралицата трябва да бъде същевременно и жена. Като кралица тя трябва да бъде величествена. Като жена трябва да бъде правдива.