Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

О! Смей се, зъл смешник! Ти много се гордееш.

Със свойта мъст на шут сега света люлееш!

Сред последните гърмежи на бурята от кулата на далечен градски часовник бие полунощ. Трибуле слуша.

Среднощ!

(Тича към къщата и чука на вратата.)

ГЛАС ОТВЪТРЕ

Ей, кой е там?

ТРИБУЛЕ

Аз!

Долният капак на вратата се отваря сам.

(Приведен и задъхан.)

Бързо!

ГЛАСЪТ

Още не.

Салтабадил изпълзява през долния капак на вратата. Той тегли през този доста тесен отвор нещо тежко, дълъг денк, който е невъзможно да се различи в тъмнината. Никаква светлина — нито в ръката му, нито в къщата.

Трибуле, Салтабадил.

САЛТАБАДИЛ

Уф! Помогнете ми за крачка-две поне.

Трибуле, обзет от трескава радост, му помага да изнесе на авансцената един дълъг кафяв чувал, в който зрителят отгатва, че има труп.

Той е в чувала.

ТРИБУЛЕ

Дай да видя. Освети ни!

О, щастие!

САЛТАБАДИЛ

Не, не!

ТРИБУЛЕ

Кой мислиш, че ще мине?

САЛТАБАДИЛ

Надзор над просяци. Среднощен часовой.

Не, нямам светлина! Без шум! Парите брой!

ТРИБУЛЕ ( връчва му кесия )

Дръж!

(Докато другият брои, разглежда проснатия земята чувал.)

И в омразата е имало наслада.

САЛТАБАДИЛ

Да ви помогна ли до речната ограда?

ТРИБУЛЕ

Аз сам.

САЛТАБАДИЛ

За двама ни по-бързо е все пак.

ТРИБУЛЕ

Към гроб ли го влечеш — не тегне никой враг.

САЛТАБАДИЛ

Не гроб — към Сена! Тъй да бъде! Ваша воля.

(Отива до парапета.)

Не там! Хвърлете го във по-дълбоко, моля.

(Показва му процеп, където парапетът е счупен.)

Ей тук! Побързайте! Сега на добър час!

(Влиза в къщата и заключва след себе си вратата.)

ТРИБУЛЕ ( сам, внимателно се вглежда в чувала )

Той! Мъртъв! Бих желал да го погледна аз.

(Опипва чувала.)

Все то… това е той! Усещам, че е краля,

Ей шпорите му тук, продупчващи чувала.

Да, той е.

(Изправя се и поставя крак върху чувала.)

Виж ни ти, о свят, в нощта замрял:

това е шут, а туй — останките на крал.

И то какъв крал! Пръв и сетен сред кралете.

Да-да, самият той. Сега ми е в нозете.

И Сена е за гроб, чувала — за саван.

Но кой извърши туй?

(Скръства ръце на гърдите си.)

Самият аз, пиян,

объркан, че успял е шутът крал да смаже.

Народите в зори не ще повярват даже.

О, бъдеще, какво ще кажеш? Удивен,

светът на този факт ще бъде дълго в плен!

Коя съдба сега тъй странно отстранява

това величие с непостижима слава?

Какво? Крал Франсоа, принц пламенен, висок,

съперникът на Карл Велики, крал и бог,

сроден със вечността, печелещ във войните,

със стъпка разлюлял отдън земя стените

(чуват се далечни гръмотевици),

той, който цяла нощ при Маринян 123 123 … той, който цяла нощ при Маринян… — Битката при Мариняно (преводачът е възприел френската транскрипция поради ритмични съображения) се е състояла през 1515 г. между войските на Франсоа I и обединената армия на миланския херцог и на швейцарците, разпореждащи се по онова време в Северна Италия. Победата, извоювана в това сражение от Франсоа I е важен етап в борбата на френските крале за Миланското херцогство. , напет,

батальоните придвижваше напред

и на разсъмване в ръката, с кръв обляна,

от трите шпаги къс от шпага му остана,

да, тази слава, крал на целия всемир,

как бързо, господи, изчезна най-подир!

Отнесен заедно с властта си знаменита,

със името, шума, с ласкателната свита.

Тъй както в бурна нощ отмъква изведнъж —

незнайно кой — дете под мълнии и дъжд.

Как? Дим е кралството, векът, средата знатна?

Той, който ставаше в зора сияйно златна —

угасна, без следа в простора отлетял,

като светкавица — проблеснал и изтлял!

И утре може би безпомощен вестител

ще сочи куп пари — по градове заскитал,

към всеки минувач ще вика с гръмък глас:

„Изчезна краля ни! И който между вас…“

Чудесно е това!

(След известно мълчание.)

О, дъще огорчена!

Наказан е! И ти си вече отмъстена!

О, имах нужда аз от неговата кръв!

И купих я с пари.

(Навежда се с ярост върху трупа.)

Ей, чуй! Злодей такъв!

По-скъпа от венец на крал е тя. Тъй мила!

И зло на никого тя не е причинила.

От мене ти я взе и върна у дома —

с нещастния й вид, с позора и срама.

Ти чуваш ли? Това е странно! Но признавам,

че аз се смея тук, че аз ти отмъщавам!