ДОН ГАРСИ
В града го нямало… Нима не сте разбрали?
ДОН САНЧО
Да дотърчи в ковчег на сватбата — така ли?
ДОН ФРАНСИСКО
А императорът?
ДОН САНЧО
Измъчва го тъга.
Заради Лутер той тревожи се сега.
ДОН РИКАРДО
Тревога расне вред, където Лутер шари!
Бих го докарал тук със четири стражари.
ДОН МАТИАС
И Сюлейман сега го мъчи.
ДОН ГАРСИ
Сюлейман,
Зевс, Лутер и Нептун — защо да плащам дан
на тези хора? А? Жените са прекрасни,
чудесна сватбата, глупаците — ужасни!
ДОН САНЧО
Това е важното.
ДОН РИКАРДО
Дон Гарси днес е прав!
На празник ставам друг — променям своя нрав.
Меня главата си, щом маската надяна.
ДОН САНЧО ( тихо на Дон Матиас )
След празник — други дни дохождат тук на смяна!
ДОН ФРАНСИСКО ( показва вратата вдясно )
На младоженците е стаята — нали?
ДОН ГАРСИ ( кима утвърдително )
Ще дойдат скоро тук при нас.
ДОН ФРАНСИСКО
Дали? Дали?
ДОН ГАРСИ
Разбира се!
ДОН ФРАНСИСКО
Добре. О, тя е тъй красива!
ДОН РИКАРДО
Дон Карлос е добър. Ернани си го бива —
със „Златно руно“… Да! Оженен и простен!
Ако ме слушаха, той би лежал студен
на каменно легло, тя — в пухена постеля.
ДОН САНЧО ( тихо на Дон Матиас )
Бих го пронизал е нож — ръката ми е смела!
Фалшив сеньор, във плащ, с конци дебели шит,
той всъщност е стражар, макар и граф на вид!
ДОН РИКАРДО ( приближава се )
Какво говорите?
ДОН МАТИАС ( тихо на Дон Санчо )
Пазете, моля, мярка!
(На Дон Рикардо.)
Цитира ми сонет любовен от Петрарка.
ДОН ГАРСИ
Сеньори, кой е там край скъпите кресла,
сред рози, сред жени, сред пъстри облекла,
във черно домино, подпрян на перилата?
Същ призрак, той стои и плаши веселбата!
ДОН РИКАРДО
Да, дяволът!
ДОН ГАРСИ
Но кой е той?
ДОН РИКАРДО
Не съм разбрал.
Май дон Пранкасио — прославен адмирал.
ДОН ФРАНСИСКО
Не.
ДОН ГАРСИ
Маската си той не снема.
ДОН ФРАНСИСКО
Но това е
херцог Де Сома — да! Аз мисля, че желае
да се изтъкне!
ДОН РИКАРДО
Не! Видях херцога.
ДОН ГАРСИ
Кой
е с тази маска? Шшт!
Влиза човек с черно домино, който бавно прекосява терасата в дъното. Всички се обръщат и го проследяват с очи, без той да обърне внимание на това.
ДОН САНЧО
И как пристъпва той!
Тъй ходят мъртвите!
ДОН ГАРСИ ( затичва се към черното домино )
Хей, маско, спри!
Черното домино се обръща. Дон Гарси отстъпва.
За бога!
Видях в очите му да лумва силен огън.
ДОН САНЧО
Дали е дяволът, ще го попитам сам!
(Отправя се към човека с черното домино, които стои неподвижен.)
От ада ли си ти?
МАСКАТА
Не, но отивам там!
Продължава пътя си и изчезва зад перилата на стълбата. Всички го изпращат с погледи, в които се чете ужас.
ДОН МАТИАС
Какъв гробовен глас! И колко безутешен!
ДОН ГАРСИ
И страшен — но друг път! На бала ми е смешен.
ДОН САНЧО
Това е зла шега!
ДОН ГАРСИ
Щом тук на бал дойде
и Луцифер, преди и нас да отведе,
да потанцуваме!
ДОН САНЧО
Дали ни се присмива?
ДОН МАТИАС
Ще видим утре туй!
ДОН САНЧО ( на Дон Матиас )
Я вижте: где отива?
ДОН МАТИАС ( надвесен над перилата на терасата )
Да, слиза, слиза той. Изгуби се почти
по стълбата, ей там.
ДОН САНЧО
Забавно!
(Замислен.)
Виж го ти.
ДОН ГАРСИ ( към една минаваща дама )
Маркизо, този танц?
(Покланя се и й подава ръка.)
ДАМАТА
Но моят мъж не дава
и танците ми с вас брои и забранява.
ДОН ГАРСИ
Но тъкмо затова. Брои ги той щастлив,
а с вас играя аз.
Дамата му подава ръка и те излизат.
ДОН САНЧО ( замислен )
О, призрак мълчалив!
ДОН МАТИАС
А, ето идват тук съпрузите. Мълчете!
Ернани и Доня Сол влизат под ръка. Доня Сол е облечена във великолепна сватбена рокля. Ернани, целият в кадифе, с огърлицата на „Златното руно“. Зад тях — тълпа от маски, дами и благородници, които образуват свитата им. Двама войници с алебарди и блестящи ливреи ги следват, а пред тях вървят четирима пажове. Всички се отстраняват и покланят при преминаването им. Фанфари.
Същите, Ернани, Доня Сол, свита.
ЕРНАНИ ( поздравява всички )
Сеньори!
ДОН РИКАРДО ( отива при него и се покланя )
Екселенц, все тъй щастлив бъдете!
ДОН ФРАНСИСКО ( съзерцава Доня Сол )
О, свети Якове! Венера ли е тя?!
Читать дальше