Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Да свърша сам! Момче, ще слезем двама в гроба!

ЕРНАНИ

Не! Аз ще се спася от мрачната ти злоба!

Не искам!

МАСКАТА

Точно тъй — разбрал съм те почти.

В какво ми се закле нима не помниш ти?

В баща си се закле! А то е нещо малко —

забравя се… И ти си лекомислен. Жалко!

ЕРНАНИ

В баща си! Боже мой! В баща си? Аз съм луд.

МАСКАТА

Клетвопрестъпник си! Какъв позор нечут!

ЕРНАНИ

Херцог!

МАСКАТА

Испански гранд, а ето резултата!

Понеже не държиш на клетвата си свята,

прощавай!

(Прави крачка към изхода.)

ЕРНАНИ

Не, постой!

МАСКАТА

Тогава…

ЕРНАНИ

Зъл старик!

(Взима шишенцето.)

От райските врати ме дръпваш в тоя миг!

Доня Сол се връща, без да вижда човека с маска, който е прав в дъното.

Същите, Доня Сол.

ДОНЯ СОЛ

Напразно, не открих сандъчето.

ЕРНАНИ ( настрани )

Тя? Боже!

И то в какъв момент!

ДОНЯ СОЛ

Нима се разтревожи

от мен? Какво ти е? Какво държиш? Кажи!

Какво държиш в ръка?

Човекът с черното домино се приближава и си сваля маската. Тя изпищява и познава Дон Руи.

Отрова ли държи?

ЕРНАНИ

О, боже!

ДОНЯ СОЛ ( на Ернани )

Ти си бил неискрен? Ти самия!

Разкрий ми тайната!

ЕРНАНИ

Аз трябваше да крия!

Той ме спаси и аз съм негов. По закон

на Силва ще плати дълга си Арагон!

ДОНЯ СОЛ

Не негов си, а мой! Не ме интересува,

че си се клел!

(На Дон Руи.)

Херцог, любов у мен бушува.

Ще го спася от вас, от всеки злобен враг!

ДОН РУИ ( неподвижен )

Та той ми се закле! Ще го спасиш, но как?

ДОНЯ СОЛ

Какво?

ЕРНАНИ

Заклех се.

ДОНЯ СОЛ

Не! Това е празнодумство!

Невярно е това! Злодейство и безумство!

ДОН РУИ

Ела, херцог!

Ернани понечва да се подчини. Доня Сол се мъчи да го спре.

ЕРНАНИ

Недей! Аз трябва да вървя.

Аз сам му обещах. Баща ми чу това.

ДОНЯ СОЛ ( на Дон Руи )

Ти лъвчето от лъв би взел с десница груба,

но не от мен мъжа, когото страстно любя!

Или не знаете коя съм? Дълги дни

от жал по вас, херцог, по ваште старини,

бях кротка и добра и бях с очи смирени,

но днес очите ми са гневно насълзени!

(Измъква от пазвата си нож.)

Виж този остър нож! Ах, старче! Дон Руи,

нима сърцето ти съвсем не се бои?

Пази се, чичо! Чуй — от род един сме ние.

И твоя дъщеря да съм, ще те убия,

щом вдигаш ти ръка над моя мил съпруг!

(Хвърля ножа и коленичи пред херцога.)

Аз коленича! О, не вдигайте юмрук!

Смилете се, сеньор! Една жена съм само.

Това усилие за мен е преголямо,

разкъсвам се сега… Стоя на колене!

Смилете се над нас! Недейте казва „не“!

ДОН РУИ

Но, доня Сол!

ДОНЯ СОЛ

Сеньор, испанците обичат

във хубави слова скръбта си да обличат —

простете му! Преди не бяхте тъй студен!

О, милост! Иначе убивате и мен!

О, милост! Любя го!

ДОН РУИ ( мрачно )

Да, любиш го!

ЕРНАНИ

Ти плачеш?

ДОНЯ СОЛ

Не, не, не искам ти към гроба да закрачиш!

Не искам да умреш.

(На Дон Руи.)

Бъдете милостив!

Бих ви обикнала…

ДОН РУИ

След него? Млад, красив!

Останки от любов — те само мъки раждат…

Нима ще утолят страхотната ми жажда?

(Сочи Ернани.)

За мен — съчувствие! Той всичко е за вас!

С приятелството ви какво ще правя аз?

Той ще държи във плен и вас, и любовта ви

и подаяние с ваш поглед ще ми прави.

Ако сърцето ми не се успокои,

той ще ви каже: „Хм, виж този дон Руи!“ —

и върху просяка, когото ще проклина,

ще плисне чашата с недоизпито вино.

За смях да стана? Не! Ще свършим още днес.

Пий!

ЕРНАНИ

Дума дадох аз. Ще я изпълня с чест.

ДОН РУИ

Побързай!

Ернани приближава шишенцето до устните си. Доня Сол се хвърля да възпре ръката му.

ДОНЯ СОЛ

Още не! Момент! Ще бъда пряма.

ДОН РУИ

Разтвореният гроб го чака. Време няма!

ДОНЯ СОЛ

Поне за миг, сеньор! О, ни един от вас

не е добър към мен! Какво ви искам аз?

Един-единствен миг! И друго не желая.

Та позволете ми да кажа най-накрая

какво ми е! За миг! Нали ви обещах?

ДОН РУИ ( на Ернани )

Аз бързам.

ДОНЯ СОЛ

Господа, внушавате ми страх!

В какво се провиних?

ЕРНАНИ

Ти ме разкъсваш, мила!

ДОНЯ СОЛ ( продължава да държи ръката му )

О, толкова неща не съм ти обяснила!

ДОН РУИ ( на Ернани )

Аз чакам.

ДОНЯ СОЛ ( продължава да държи ръката на Ернани )

Дон Хуан, почакай ме! Приех