Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Или пък нежен глас във тази нощ смълчана

да почне песничка…

ЕРНАНИ ( усмихнат )

Почти капризна стана!

Та ние бягахме от шум…

ДОНЯ СОЛ

От този бал!

Но не от някой кос, в долината запял,

от славей в тъмен мъх, от флейта боязлива,

дочута отдалеч… О, музиката влива

покой в душите ни, като божествен хор,

и будят гласове, потърсили простор.

Чудесно би било!

В нощта се чува далечен рог.

О, бог ми чу молбите!

ЕРНАНИ ( трепва, на себе си )

Горко й!

ДОНЯ СОЛ

Ангел чу молитвите ми скрити —

добрият ангел твой.

ЕРНАНИ ( горчиво )

Да, моят ангел!

Рогът отново изсвирва. Настрани.

Пак!

ДОНЯ СОЛ ( усмихната )

Познавам твоя рог — той свири в тоя мрак.

ЕРНАНИ

Нали?

ДОН СОЛ

Ти имаш дял във тази серенада

наполовина.

ЕРНАНИ

Да!

ДОНЯ СОЛ

Омръзва маскарада!

О, как обичам рог в горите, в късен час!

А този рог е твой — напомня твоя глас.

Рогът изсвирва отново.

ЕРНАНИ ( настрани )

Там тигърът реве и жертвата го чува.

ДОНЯ СОЛ

Дон Хуан, хармония в сърцето ми нахлува!

ЕРНАНИ ( вдига се с ужасено лице )

Ернани ми кажи, Ернани — в тоя час

туй име ме държи в злокобната си власт.

ДОНЯ СОЛ ( потреперва )

Но, мили!

ЕРНАНИ

Старецът!

ДОНЯ СОЛ

Блести ви мрак в очите!

Какво ви стана?

ЕРНАНИ

Той се смее в тъмнините.

Не го ли виждате?

ДОНЯ СОЛ

Бълнувате… Поне

кажете кой е той?

ЕРНАНИ

О, той!

ДОНЯ СОЛ ( пада на колене )

На колене

те моля — обясни какво те изтезава!

ЕРНАНИ

Заклех му се!

ДОНЯ СОЛ

Закле?

Тя следи тревожно всяко негово движение. Изведнъж той се спира и търка с ръка челото си.

ЕРНАНИ ( настрани )

Щях лошо да направя!

Да я щадя!

(Високо.)

И тъй — защо ли вдигнах шум?

ДОНЯ СОЛ

Говорехте…

ЕРНАНИ

Не, не. Аз бях с помътен ум.

Навярно съм болнав. Не бой се! Ето, мина!

ДОНЯ СОЛ

Поискай нещичко от своята слугиня!

Рогът отново свири.

ЕРНАНИ ( настрани )

Заклех му се… Зове!

(Търси шпагата и кинжала на пояса си.)

Дори съм без кинжал!

Край! Край! На всичко край!

ДОНЯ СОЛ

Съвсем си побледнял?

ЕРНАНИ

Кърви ми раната от миналата зима…

(Настрани.)

Да я отдалеча оттук. Но как?

(Високо.)

Любима,

едно сандъче в дни на радост и тъга

бе непрестанно с мен…

ДОНЯ СОЛ

Защо ти е сега?

Добре го помня.

ЕРНАНИ

Чуй! Държа в това сандъче

лекарство… Пийна ли, престава да ме мъчи

и раната. Върви!

ДОНЯ СОЛ

Отивам, скъпи мой!

(Излиза през вратата, която води в брачната стая.)

ЕРНАНИ ( сам )

От мойто щастие какво направи той?

Злокобен, страшен пръст блести върху стената.

О, как горчиво днес ме подигра съдбата!

(Потъва в дълбок размисъл, после внезапно се обръща.)

Какво пък? Всичко спи. Не чувам шум край мен.

Ни стъпки. Може би…

Маската в черно домино се появява на перилата. Ернани се спира вкаменен.

Ернани, Маската.

МАСКАТА

„В какъвто искаш ден,

където и да е — у нас или в чужбина,

когато прецениш, че трябва да загина,

със рога изсвири — това ще бъде вест

да дойда…“ Мъртвите свидетелствуват днес.

Добре! Готов ли си?

ЕРНАНИ ( тихо )

Херцогът!

МАСКАТА

Отдалече

пристигнах в твоя дом. Дойде часът ми вече!

Ти май позакъсня.

ЕРНАНИ

Добре, но аз не знам

какво ще правиш с мен. Кажи!

МАСКАТА

Избирай сам —

отрова или меч! Аз нося всичко. В рая

ще стигнем двама.

ЕРНАНИ

Да!

МАСКАТА

Молитва?

ЕРНАНИ

Не желая!

МАСКАТА

И тъй?

ЕРНАНИ

Отровата.

МАСКАТА

Добре. Вземи в ръка!

Подава му шишенце, Ернани го поема и пребледнява.

Пий!

Ернани поднася шишенцето до устните си и после се отдръпва.

ЕРНАНИ

Само тази нощ! Не ме мъчи така!

О, ако си с душа, която също страда,

ако не си фантом, дошъл при мен от ада,

ако не си вампир, зъл дявол със рога,

ако не носиш ти печата: „Никога!“ —

ако разбираш ти каква е тази радост

да любиш, да си млад, с двайсетгодишна младост,

ако в ръцете ти тя тръпна е била,

до утре потърпи, ах, утре пак ела!

МАСКАТА

До утре! Утре… Не! До ярост съм докаран!

Надгробен звън за теб не чу ли тази заран?

Защо да губя нощ? Не бих я преживял.

Кой после би те взел? Нали ще съм умрял!