Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

И твоето сърце

(сочи Доня Сол)

пред мен я заслужава.

Коленичи, херцог!

Ернани коленичи. Дон Карлос снема от гърдите си ордена на „Златното руно“ и го поставя на шията на Ернани.

Виж — орден ти се дава!

(Вади шпагата си и три пъти докосва с нея рамото на Ернани.)

И верен ми бъди — от днес си рицар ти!

(Помага му да стане и го целува.)

И все пак орден друг, по-чист до теб блести,

какъвто нямам аз, макар да ми прилича:

обичана жена, която те обича.

Ти си щастлив, а аз ще имам само трон.

(Към заговорниците.)

Не помня имена. Омраза, гняв, закон —

забравям ги сега. И всичко ви прощавам!

Един добър урок на тоя свят въздавам!

И не забравяйте: Карл Първи бе сменен

от император нов — Карл Пети… В този ден

Европа, плачеща, ме тук ръкоположи

от католик и крал в могъщ избраник божи!

Заговорниците коленичат.

ЗАГОВОРНИЦИТЕ

На Карлос — слава!

ДОН РУИ ( на Дон Карлос )

Аз, аз само съм унил!

ДОН КАРЛОС

И аз!

ДОН РУИ ( настрани )

Прости му той, но аз не съм простил!

ЕРНАНИ

Кой тук ни промени?

ВСИЧКИ ( войници, заговорници, благородници )

Карл Пети засиява

и над Германия!

ДОН КАРЛОС ( обръща се към гробницата )

На Карл Велики — слава!

Вървете си сега!

ДОН КАРЛОС ( сам, покланя се пред гробницата )

Доволен ли си днес?

И всичко ли сега реших по дълг и чест?

Дали съм вече друг? Не тъна ли в поквара?

Добре ли свързах шлем със римската тиара?

Достоен ли съм аз за трона и властта?

Дали уверено ще мина през света,

покрит с развалини, по който ти тогава

проправи път за нас със стъпка величава?

Не знам — запалих ли от тебе факла аз?

Когато промълви, разбрах ли твоя глас?

Ах, бях изгубен, сам пред тоя свят огромен —

той дебнеше ревящ, жесток и вероломен.

Тук датски крал, а там Рим иска тежка дан!

Лутер, Венеция, Франсоа и Сюлейман —

ками на завистта, които святкат в мрака,

и примки, и скали, враг, който само чака,

народи, плашещи по двадесет крале…

Започвай всичко днес, за да не свършиш зле!

Аз те попитах: „Как да почна, исполине?“

И отговора чух: „Почни със прошка, сине!“

Тераса в Арагонския дворец. В дъното се виждат перилата на стълба, която се спуска към градината. Вдясно и вляво две врати, които водят към терасата; терасата е оградена с балюстрада, над която се издигат две редици мавритански аркади; над тях и през тях се виждат градината на двореца, водоскоци в сянка, храсти, сред които се мяркат светлинки, а в дъното се очертават готическите и арабските сводове на осветения дворец. Нощ. Чуват се далечни фанфари, Маски, домина, пръснати, сами или по групи, минават по терасата. В предната й част група млади благородници, с маски в ръце, шумно се смеят и разговарят.

Дон Санчо Санчес де Сунига, граф Де Монтерей; Дон Матиас Сентурион, маркиз Алмунян; Дон Рикардо де Рохас, граф Де Касапалма; Дон Франсиско де Сотомайор, граф Де Велалкасар; Дон Гарси Суарес де Карбахал, граф Де Пенялвер.

ДОН ГАРСИ

Привет на радостта! Невестата е чудна!

ДОН МАТИАС ( гледа балкона )

А Сарагоса? Тя през тази нощ е будна.

ДОН ГАРСИ

Не зная сватба аз с такъв голям разкош,

със двойка по-добра и в по-красива нощ!

ДОН МАТИАС

Дон Карлос е добър.

ДОН САНЧО

Като си спомня само

как с него скитахме да дирим любовта му,

не виждах край такъв на нашата шега!

ДОН РИКАРДО ( прекъсва го )

Аз също скитах с вас.

(На останалите.)

Но слушайте сега:

три пламенни сърца една жена обичат —

бандит, херцог и крал. След нея дружно тичат,

обсаждат я отвред. Но кой печели? Кой?

Бандитът!

ДОН ФРАНСИСКО

Че какво по-просто, боже мой!

Богатство и любов — приличат на игрите

с фалшиви зарове. Печелят ги крадците!

ДОН РИКАРДО

От кралската любов съм днес така богат!

Най-първо станах граф, по-късно гранд, алкад

на двора… И растях — признавам си сърдечно.

ДОН САНЧО

Да, вашта тайна е, че сте вървели вечно

след краля…

ДОН РИКАРДО

Точно тъй. Изтъквах се дори!

ДОН ГАРСИ

И сте се ползвали от кралските игри.

ДОН МАТИАС

А старият херцог? Май в гроба вече слиза?

ДОН САНЧО

Недейте му се смя! Горд дух е той, маркизе!

Бе влюбен в доня Сол. Достигна шейсетте

със сиви къдрици — в миг побеляха те.